1 част
 Тази нощ сънувах странен сън - един мъж и една жена стояха прегърнати на верандата на стара къща, някъде високо в Балкана. Той я държеше в обятията си, с ръце кръстосани пред гърдите й и галеше с устни шията й, а тя, отпуснала глава на рамото му гледаше звездите, след това извръщаше лицето си към него и потъваше в очите му. Гледаха се някак особено, като омагьосани, после той я взeмаше на ръце и я внасяше в стаята до камината, а посивелите нишки в косите им ухаеха на зряла любов, неподвластна на времето и годините. Мъжът я слагаше на леглото и пленен от нейната близост бавно сваляше дрехите й и тогава в телата им лумваше страстта, подвластна на изгарящо желание. После, уморени и щастливи, лежаха прегърнати в мрака, а сърцата им пееха в дует с тишината. Колко ли време беше минало от онази, първата среща под стряхата на старата къща, а всеки път се любеха ненаситно и дълго, сякаш тази е последна.
- Помниш ли първата ни среща? - попита тази вечер неочаквано жената.
- Кой може да избяга от очите на любовта? - отговори й с въпрос мъжa и целуна очите й. - А помниш ли как се появих тук, на верандата?
- Господи! - развълнува се тя. - Най-хубавият ми сън тогава оживя! - и се сгуши в него.
- Само веднъж да те имам любов, това ми стига...! Така повика тогава любовта, а пак смe на същата веранда, заедно...! - говореше мъжа и я прегръщаше силно.
- Алекс, нима не разбра, че такава любов идва само веднъж и завинаги!-отвърна тя и в очите й заиграха дяволити пламъчета.
-  Затова съм тук, и сега, Кристина! - каза с усмивка Алекс и някъде в мрака светна искра.
- Обичам те, любов моя! - прошепна Кристина и дъха й изгоря в пожара на устните му.
             Под звездното небе на верандата, двамата се връщаха назад в спомените, към началото на тази, преживяна с взаимната болка на привличането единствена любов, любовта на живота им...
                                                       

                                        К  Р  И  С  Т  И  Н  А
          
  Кристина беше привлекателна жена, в онази възраст, когато любовта и живота отдавана са преминали фазата на кратките връзки и необмислените приключения. Пулсиращата женственост и магнетичния сексапил бързо вдигаха адреналина на мъжете, а вродената грация на чувствената й походка провокираше като зов за непременна любов. Затова, в повечето случаи, мъжете реагираха първосигнално и мислите им не стигаха до главата, а вибрираха в радара между краката.В поведението й нямаше нищо фриволно, просто излъчваше любов и те приемаха сигнала като покана за близост. Работата в телевизията я срещаше с много и различни мъже, повечето от които мислеха, че са я удостоили с висока чест заставайки пред микрофона, затова трябваше да е обсебена от тях и готова за авантюри. Арогантната им самонадеяност я вбесяваше, защото изпитваха неистова нужда да доказват колко са неустоими. Един дишаше учестено в лицето й, друг неволно докосваше гърдите, а трети забиваше безсрамен поглед в бедрата или ханша. Понякога излизаше на вечеря с някой от тях и се забавляваше с начина по който я прелъстява: нагъл поглед, цинично подмятане, случаен допир и влажни очи, чакащи нетърпеливо разрешение за последната атака. Тогава Кристина ставаше и с добре заучено извинение напускаше масата, а случайната любов отстъпваше разочарована.Очакването й причиняваше болка, очакването на другата любов, която ще я пожелае не за ден, не за разтоварване,а заради самата нея. След време свикна с горчивия вкус на самотата, заключи сърцето си и забрави, просто позволи на безразличието да я завладее и един след друг се нижеха дълги тягостни месеци.
                 \" Никога не бях правила това!-мислеше Кристина с поглед в отражението на огледалото, галейки с длани  тялото си,а мислите й пътуваха назад във времето.-Сигурно съм била напълно откачена от слушане на чужди грехове и признания. Щом звъннеше телефона, приятелка спешно ме викаше на кафе, да поговорим. Всъщност аз слушах, а тя разказваше за поредното си завоевание, за греховната си страст или нова мимолетна връзка.Мълчах и слушах, защото нямаше какво да й разкажа. Тя имаше нужда от моето опрощение и го получаваше,а аз мислех за онази, другата любов, по която възвишено хлипат поетите,любовта, която не може да бъде втора употреба. Ако си я припознал необмислено и си е отишла светкавично, значи не е била любов, а поредната фалшива тревога.\"
                        Неканените мисли и празното сърце се блъскаха в тайните на чуждите любови и понякога събуждаха спомена за изгарящо сетивата желание и бавно отключваха дълго потисканата жажда за обич. Кристина започваше да се събужда от кошмара на самотата с изтерзано за любов сърце и с още по-терзаещ страх от нея. Колко ли време мина така, без да чуе шепота на признанието и да върне в сърцето си ударите на страстта? Знаеше, че притежава рядък талант да се влюбва в най-неподходящите мъже, а тяхната любов започваше с една минута романтика и свършваше с един час секс, затова се отдаде на мечтите и хубавия сън, макар въображаем, я предпазваше от болките в реалността. Вечер лягаше с мъжът до нея, а се любеше с другия, желания от нея и се оставяше да я обладава съня. Но и тази любов се оказа илюзия, мечтите се изчерпаха от самота, повика на тялото отслабна, трепета на сърцето замря и така цяла вечност,сякаш живота бе спрял там, където пресъхна  любовта. Беше и страх, че може да я сбъдне, но тя така или иначе пак ще си отиде.Кристина погледна горчивата си усмивка в огледалото, отпусна ръце и болката отлетя сливайки я с тишината.Зовът на тялото се бе завърнал, сърцето  жадно пиеше от чашата на живота и гладна, надеждата й за обич оживя...
                                     
                    Въздухът ухаеше на лято и   топла  вечер, затова Кристина се обади на Лили и след час двете седяха в някакво кафене, на скучен разговор за нещата от живота.
Кристина изглеждаше толкова вяла, че Лили не издържа и попита:
- Какво ти става, за Бога, Кристина?
Кристина помълча напрегнато и отговори.
- Не знам! Може би просто съм преуморена! - и зарея поглед в пространството.
- Напоследък имаш вид на отнесена хлапачка и започвам да мисля, че не съм далече от   истината! - изгледа я любопитно приятелката.
- Глупости! - подскочи срещу нея Кристина готова да защити личната си тайна. -Сигурно е от проклетото чувство на самота!-и скри ръце под масата.
 - Ами, влюби се тогава! - изтърси неочаквано Лили и реши да смени темата. -Тази сутрин видях на брифинга Алекс. Боже, как изглеждаше само...! Понякога се питам защо има такова въздействие върху жените? - и замълча.
Името на Алекс накара Кристина да излезе от унеса и погледа й се оживи, а Лили я изгледа някак странно и продължи да говори:
- Колежките го бяха наобиколили  и нито една не чуваше какво говори, бяха като омагьосани, но нали го знаеш, бързо ги отрезви с  делови тон и служебна  усмивка.
В главата на Кристина се прокрадна далечен спомен, затова отговори:
- Алекс е чаровен мъж и сигурно е трудно да му се устои...!
Поговориха още известно време, а после изведнъж Кристина скочи и побърза да остане насаме с мислите си.  Прибра се у дома и разсъблече дрехите  по пода, а след това се отпусна на леглото и включи телевизора. От екрана някакъв мъж целуваше страстно красива жена и тази чужда любов събуди у нея забравена болка и върна в мислите й Алекс. Беше забравила за него и за любовта, която преди време за малко да й вземе ума. Луда любов на изгарящо желание и за един миг беше изгубила контрол. Спомни си онази злополучна пресконференция, когато гледаше като омагьосана Алекс и си представяше как правят любов. Полетът на фантазията не й спести неловката ситуация, в един миг се оказа сама в залата, стиснала глупаво микрофона, с не виждащи очи и изведнъж осъзна, че Алекс върви към нея с неясна усмивка на лицето.
- Добре ли сте? Наред ли е всичко? - попита я тогава с тон, който издаваше, че е доловил посоката на мислите й, протегна към нея ръка, а очите му се сляха с нейните.
Не помнеше някой някога да е гледал така в очите й и сякаш за част от секундата бе  докоснала любовта.
- Благодаря, нищо ми няма! - отговори тогава смутено и бързо напусна сцената.
                          В стаята изведнъж стана горещо и кожата й започна да пари, протегна ръка към телевизора да погали двамата влюбени и се разплака. Сълзите се надбягваха с пропуснатото време, потисканите чувства и разпилените възможности, но тогава се страхуваше безумно, виждайки колко е безразличен Алекс към недвусмислените погледи на жените, търсещи неговото внимание и колко жалки изглеждаха в желанието си да му се харесат. Затова отново потъна в мечтите си, остави се на изгарящия блян по устните, усещаше влудяващия допир на ръцете му по цялата си кожа, а после се събуждаше сигурна, че отново и отново са правили любов, но след време се умори от мъртвите фантазии, примири се и продължи без посока напред, изтривайки от съзнанието си този нереален нощен мираж. Всъщност, Алекс не беше напускал мислите й, бе потискала само лудото си желание и в този момент осъзна, че все още го иска не само с тялото, но и  с цялата си душа.
                         С прегракнал от викане глас, телефонът раздра тишината и Кристина вдигна машинално слушалката. От другата страна, задъхана от вълнение, Лили я убеждаваше да заминат заедно край морето на семинар, защото не искала да бъде в смущаващо мислите й обкръжение. Кристина не разбра за какво говори, пусна думите й покрай ушите си и се съгласи. Сценарият й беше познат до болка - поредна командировка, скука и фалш в търсене на медийна сензация. След няколко часа пътуваше към морето, в онова безметежно състояние на духа, в което мислите общуват с тишината, далече от празните надежди и самотата...
 
   А  Л  Е  К  С
Алекс беше хубав мъж, от онези, чиято сурова мъжественост неустоимо привлича жените. Атлетична фигура с пулсиращи мускули, силни ръце с дълги пръсти, красиво оформена къса брада, смущаващ поглед и извити чувствено устни. Очите му избягваха откритите погледи, в усмивката имаше доза чувственост, а прибраните една в друга длани сякаш криеха тайните на сърцето. Вродената му сдържаност внушаваше респект, но провокираше полета на женските фантазии.
Може би, в известен смисъл, за това допринасяше и работата, отговорния пост не позволяваше волности и около него винаги витаеше загадъчност. Дамите обикновено не разбираха за какво говори, а  надничаха с жадни очи в разкопчаната му риза. Медиите следяха всяка негова стъпка, всяка мисъл и всяка бегла информация превръщаше думите му в бум от анализи и предположения, и колкото повече се опитваха да се докопат до него, толкова по-плътна ставаше завесата на мълчанието. Избягваше празни изявления, интимни изповеди, шумни светски изяви и не позволяваше да надничат зад бронята на личната му независимост. Понякога се усмихваше уморено на волните съчинения в пресата, превръщаха го в идол и усещането не беше неприятно, просто се отказа да опровергава митичните им твърдения. Беше отдал цялата си енергия на службата, а личния  му живот бе заключен така, че в един момент забрави да мисли дори за любов. Беше я превърнал в необходим придатък и живееше с нея, разговаряше с нея, показваше я на някое благотворително парти, а после правеха бърза и задъхана любов в някой ъгъл на мрака. Тя беше удобното извинение, полезната причина и буфер срещу самотата, но   дълбоко в сърцето му понякога се обаждаше нежната струна на душата, а  чувствата  дремеха  заключени в оковите на дълга.
                          Понякога в мислите му се връщаше  спомена  за една жена, която срещна преди време на редовна пресконференция. Във фигурата й съзря всичко, което един мъж би искал да има: чувствена женственост и магнетично излъчване.
Спомняше си погледа й и отчаяния опит да скрие в него смущението си. Стоеше като омагьосана в празната зала и се наложи да й помогне, за да излезе от неловката ситуация. Спомняше си  допира до гладката й кожа и очите, които потънаха в неговите. Нейната близост му подейства като магия и за първи път от много време насам изпита необяснимо вълнение. Беше наистина красива жена и събуди у него забравени чувства, сякаш го теглеше към пропастта и тогава въображението  развихряше фантазията.Улавяше се, че все по-често мисли за нея,а тогава сърцето му блъскаше хлапашки и започваше да вибрира с пулса на внезапно връхлитаща възбуда. Беше лудо и смущаващо усещане, което предизвикваше объркване и тогава нервите му се изопваха докрай. Поглеждаше се в огледалото, а мислите му разговаряха с отражението и го убеждаваха, че непознатата жена е случайно изкушение и лоша игра на съдбата.\"По дяволите, какво ми става?\" - питаше се тогава Алекс.Досега се справяше добре с атаките на жените, а сега сякаш губеше контрол. Не беше и допускал мисълта, че може да го връхлети отново урагана на любовта.
               Неочаквано шефът му го извика в кабинета си и раздразнен от променливите му настроения нареди:
- Изглеждаш уморен, Алекс! Замини и се вземи в ръце! Имаш на разположение седмица! - и го командирова на скучния семинар край морето.
- Какво пък толкова! - съгласи се импулсивно Алекс и реши да се откъсне за няколко дни от суетата на делника и атаките на любовта.
 
  Н А Ч А Л О Т О
            
  В декора на знойното лято морето изглеждаше необикновено красиво. Вълните се люлееха на фона на утринната зора и с копринена ласка галеха брега. Гладката му повърхност искреше в лазура на синьото, изгряващото слънце нежно докосваше водата със златните си лъчи, а въздуха трептеше с пулса на лятото и ухаеше на гореща любов. Паркингът пред хотела приличаше на автосалон, с леко горчив привкус на изискан лукс, предназначен за бърза употреба. Кристина влезе във фоайето  и потъна сред тълпата курортисти,после побърза към стаята си, взе един бърз душ, наметна хавлията и реши да излезе на терасата. В този момент в стаята й връхлетя Лили, залитна към стола и видимо развълнувана проговори:
- Можеш ли да си представиш, той е тук! Господи, не мога да повярвам, но наистина го видях през две тераси от твоята! -  стисна силно Кристина за ръката и я избута на навън.
- Кой е този той, който е тук? - попита я Кристина и се загледа в пламналите очи на приятелката си.
- Как кой? Мъжът на мечтите ми! Само веднъж да ме погледне и ще литна към звездите! - говореше възбудено Лили и кършеше ръцете си.
- Замълчи за секунда и ми обясни какво става? - повиши тон Кристина и си спомни глупавото състояние на духа  в което  бе изпадала някога.
Вместо отговор, Лили рязко я завъртя и хавлията се свлече в краката й. Кристина понечи да я вдигне, но мъжката фигура на една съседна тераса прикова очите й. Зареял поглед в морето, с ръце кръстосани пред гърдите, там стоеше мъж и гледаше замечтано играта на вълните.
- Това ли е той...? - попита с пресекващ глас Кристина.
Невероятно! И само какво ирония на съдбата...! Алекс...! Защо точно Алекс, защо точно тук, точно сега...? Безметежното състояние на духа напусна тялото й ,а Лили извиси неочаквано глас и писна във високите октави:
- Да, да, да...!
Този прилепов зов накара Алекс да се обърне, вдигна лице и спря изумения си поглед в Кристина.\"Едва ли е истина!\" - промълви той, но очите му  търсеха  нейните, сърцето му бясно препускаше към нея и в този момент  разбра, че няма сила на земята която да устои на любовта.
- Гола си! - прошепна нервно Лили, затова Кристина бързо вдигна хавлията и влезе в стаята.
- Ти луда ли си? Какво ти става? - продължи монолога си Лили. - Аз съм се побъркала по този мъж, а стоя и гледам  как разиграваш раждането на Венера от морската пяна! - и зачака някакво обяснение.
- Не е мой тип, не бери грижа! - излъга съзнателно Кристина. - Не отдавай такова значение на случайността! - и се замисли кога ли и Лили е успяла да хлътне по него.
Умът й трескаво анализираше ситуацията: тя беше тук и той беше тук, и сигурно така е трябвало да бъде! Точно това ли искаше от нея съдбата и беше ли готова за него? Съмняваше ли се в чувствата си или се съмняваше в самата себе си? Копнежът на сърцето бързо покоряваше страха, но Лили продължаваше да бърбори несвързано и търпението на Кристина се изчерпа.
- Достатъчно! - кресна ядосано тя. - Прави каквото искаш, само ме остави да отдъхна! - и й показа с пръст вратата.
                       Лили се изниза смутено от стаята и щом усети тишината, Кристина приближи до огледалото и се загледа в отражението си, намигна с доза самокритичност и реши, че каквото трябва да стане, ще се случи, после сложи лек грим, ефирна рокля и побърза за откриването на семинара. В тихата аудитория я посрещна гласа на Алекс, затова седна на първия свободен стол и се заслуша в нежната му мелодия. Топлият тембър с меки нотки анализираше някаква суха материя, а Кристина се опитваше да си представи как с този глас шепне любовта. След минута забеляза на първия ред Лили. Гледаше  Алекс със същия поглед, като нейния преди време и вероятно мислеше за същото. Лили нямаше шанс и добре го знаеше, но беше подвластна на романтичната си  фантазия.Деловият ден приключи с покана за късен коктейл и множеството се насочи към изхода.
                                                   
  Кристина не обичаше светските изяви, но реши да се разходи и да потърси нещо подходящо за вечерта. Във фоайето налетя на Лили, упоена от желание да бъде Пепеляшка, а Алекс  принц и вярваше, че непременно ще го впечатли, затова не приемаше безразличието на Кристина.
- Защо си толкова студена? Не мислиш ли, че е вълнуващо такъв мъж да те държи в обятията си? - упорстваше   Лили и се задъхваше от вълнение.
- Не мисля, че тези обятия ще ме поискат за мимолетно удоволствие и  случайна тръпка! - отговори замислено Кристина.
- Но той е толкова вълнуващ, толкова секси, толкова възбуждащ! - мъркаше срещу нея Лили с глас, който достигаше точката на кипене, без да вникне в смисъла на казаното.
- По дяволите, наистина е така, но не очаквай, че ще продаде душата си на всяка влюбена хлапачка! - извика Кристина и съжали за необмислената си реакция.
Лили пак не разбра думите й и подскочи като ужилена срещу нея.
- Моля те, нали е мъж като всички останали мъже! - извика тя и зениците й се удвоиха.
- Стопроцентов! - наблегна на думата Кристина. - Само, че има една съществена разлика, която го прави по-различен и... - и замълча изненадана от напиращото признание, затова махна с досада и тръгна към изхода на хотела.
                        Двете се разходиха из комплекса, а после седнаха в някакво бистро на чаша кафе, всяка погълната от мислите си за него. Това беше пълен абсурд: двете искаха Алекс, едната - мислено, другата - гласно, едната - поне за нощ, другата - цялата му любов и никоя от тях не знаеше какво ще се случи или изобщо няма да стане...
                                                      
                        Вечерта изглеждаше сива и еднообразна,затова Кристина реши, все пак, да отиде на коктейла. Хвърли последен поглед към огледалото, кимна одобрително и  се остави на случайността.В шумният бар мъждукаше неясна светлина, чуваха се сподавени от крясъка на музиката гласове, затова пристъпи неуверено, пробивайки си път сред тълпата от хора. На дансинга някакъв мъж танцуваше със стройна жена, телата им се отдалечаваха,а после неустоимо се привличаха в страстен латино ритъм. Някой предложи мимоходом танц на Кристина, но тя поклати глава за отказ и се загледа в хората. Отстрани група мъже разговаряха разпалено и от време на време чуваше звъна на чашите им, тогава единия от тях вдигна очи, погледна я и се усмихна .\"Този Алекс!\" - удиви се на откритието си Кристина, обърна  гръб и се отправи към бара. Алекс се поколеба за миг, после бързо я последва и се настани до нея.
- Изглеждате очарователно! Не сме ли се срещали вече? - попита деликатно той.
- Благодаря, но не мисля! - отговори Кристина с безразличния нюанс на гласа си и се запита за коя ли среща говори.
- Тогава да танцуваме! - предложи импулсивно Алекс и я погледна в очите.
Тя помисли за миг, после кимна одобрително и тръгна към дансинга. Алекс вървеше зад нея и не сваляше очи от фигурата й.Кристина държеше раменете си изправени, гърдите потрепваха под стегнатата в бюста рокля, а диплите на полата й се поклащаха в ритъма на танца и галеха нежно бедрата. Алекс я държеше на разстояние,хванал едната й ръка,а другата леко се плъзгаше по гърба й и тогава   Кристина не издържа, отскубна се от него и побягна, и тогава някой  я дръпна навън. След миг пред очите й застана Лили и Кристина  разбра, че от нея спасение няма.
- Видях ви! Говореше с теб и те изпиваше с поглед! - каза обидено приятелката й. - Какво му каза, предложи ли ти вече? - питаше, предчувствайки загубата тя.
- Какво да ми предложи? Просто разменихме любезни думи! - отговори Кристина, решена да се измъкне от разпита на Лили.
- Не на мене тия! Цяла вечер се опитвам да бъда неотразима и нищо, а ти само обърна гръб и той подскочи! - отсече Лили и я погледна в упор.
- Явно е станало недоразумение! - отговори уклончиво Кристина. - Търсеше някакъв спомен, но е сбъркал! - и погледна несигурно в земята.
- Хайде, де! Видях как го гледаше! - настоя Лили и продължи с атаката. -Признай, че и ти го желаеш, дори повече от мене? - и тревожно зачака отговора.
- Не, не го желая...! - извика в лицето й Кристина. - Искам цялата му любов и него, целият...!
Лили не беше подготвена за такава истина, затова изкрещя на Кристина, че е откачила и се изгуби в тъмнината.
                                        
                            Близостта на Алекс изкара Кристина от релси,затова  пое дълбоко въздух и се върна в хотела, сложи бански, взе камерата и потъна в крайбрежната тъма на плажа. Брегът и морето  нежно  се галеха в мрака, лунния диск флиртуваше с водата и Кристина прие като своя тази нереална любов, затова вдигна камерата, пусна я и в обектива й неочаквано изплува силует. По пясъка към нея вървеше мъж, със смешно навити крачоли на панталона, от джоба на сакото му висеше вратовръзка, обувките се люшкаха безпомощно в едната му ръка, а под разкопчаната риза нервно пулсираха заоблени  мускули. \"Нима е Алекс?\"-  учуди се Кристина и отново се довери на случайността.
                               Алекс вървеше към нея с наведена глава и търсеше отговор на  неясните въпроси: съдба ли е тя и защо така го привлича? Не помнеше да се е чувствал толкова уязвим от жена и в този момент пред него застана тя - Кристина. Спря на няколко крачки от нея, погледна я, помисли и чак тогава заговори, преминавайки несъзнателно на \"ти\":
- Знаеш ли колко вълнуващо изглежда жена, вдигнала камера към небето на лунна светлина...?
Думите не звучаха като комплимент, а като любопитна констатация, затова Кристина не отговори.
- Бях сигурен, че сме се срещали и вече знам къде! - предизвика я Алекс и зачака ответната реакция.
- Няма къде, освен на някоя от безбройните пресконференции! - отговори  Кристина.
- Явно не обичаш светската суета! - продължи да разсъждава Алекс, а гърдите му трепкаха тревожно срещу нея. - Аз също не съм привърженик на подобни изяви, но понякога е неизбежно! -  докато говореше свали сакото, пусна го на земята заедно с обувките и попита. - Винаги ли си така замислена, мълчалива? - после седна до нея  и очите им   се сляха.
- Не, просто съм предпазлива! Две срещи за една вечер ми дойдоха много! -отговори необмислено Кристина.
- Хайде, недей да гадаеш съдбата! - опита да разведри обстановката Алекс и съвсем хлапашки предложи. - Какво ще кажеш да плуваме? - скочи енергично и започна да сваля дрехите си.
В стройното му тяло спря лунен лъч, погали трепкащите мускули, стегнатите бедра и тази картина накара Кристина да осъзнае живата сила на неговото привличане, затова бързо отговори:
- Защо не, да плуваме!-и  затича към морето.
                           Алекс  се гмурна в хладната прегръдка на водата. В това което се случваше имаше нещо предопределено и той го знаеше. Мислите му докосваха сърцето , спираха в разума и бързо препускаха обратно.Тогава видя как  Кристина излиза от водата и я последва. В пелената на мрака тя залитна напред, Алекс се опита да я задържи, но политна заедно с нея и след миг се озоваха един върху друг на пясъка. Приличаха на влюбена двойка от кулминацията на сапунен сериал, но и двамата се чувстваха неловко. Кристина лежеше под него без дъх, лицето му докосваше нейното, гърдите му дишаха с нейните, а някъде ниско долу усещаше ритъма на пулсираща мъжественост. Алекс притихна за миг, после нежния мъх на кожата й го опари и топлата вълна на желанието го заля, затова не й позволи да се съвземе. В очите му припламна искра, притегли я към себе си, устните му се сляха с нейните и жадно изпиха дъха им, неочаквано и бързо.
- Господи, съжалявам...! Не знам какво ми стана...! - потърси объркано извинение Алекс и понечи да се отдръпне, но ръцете на Кристина го галеха нежно по гърба и нямаше шанс да устои,мъглата в очите му се сгъсти,  тя потърси устните му и си върна дъха, с дълга и влажна, терзаеща задръжките целувка, после издебна мига и скочи, грабна камерата и побягна към хотела.
Втурна се като обезумяла в стаята и се пъхна под студения душ.  Знаеше, че ако Алекс сега прекрачи прага нищо няма да я спре. Знаеше още, че това няма да е любов,  и  той няма да дойде... \"Що за случайност беше тази среща?\" - питаше се тя,  хвърли се върху леглото и заспа.
На пустият плаж лежеше Алекс, сам  с мислите си за нея,сам в битка със слабостта...
                                     
                         Новият ден събуди Кристина от тревогата на съня с предчувствието, че случилото се предната вечер съвсем не е шега. Все още усещаше устните на Алекс някъде в своите, затова стана и закрачи нервно из стаята. После реши да избяга от мислите си, отвори вратата на терасата и видя на прага самотни цветя. Вдигна букета с невярващи очи и погледна към облите, плътно наредени като лястовичи гнезда тераси. Посрещна я само песента на чайките, затова седна на шезлонга, погали цветята и тогава от нежните им пъпки се отрони  листче с написана на него едничка дума: \"Благодаря!\". \"Какво е това, Алекс? - запита се тя. - Жест на добро възпитание или така говори любовта?\"
                           Очертаваше се дълъг ден, затова Кристина излезе и се потопи в кипежа на лятото. Под ярките лъчи на слънцето плажа изглеждаше съвсем различен, разчорлен от десетки голи тела, без намек за спокойствието и тишината на нощта. Кристина повървя по плажната ивица и не след дълго, уморена от хаоса на живота забърза към хотела. В стаята й седеше Лили и гледаше без дъх в телевизора. Погледна за миг с блуждаещи очи към приятелката си и отново заби очи в екрана. В поведението й имаше нещо неестествено, затова Кристина приближи до черната кутия, надникна любопитно през рамото й и замря. Две голи тела лежаха прегърнати на пуст нощен плаж и тя ги позна... Камерата й бе изиграла лоша шега. Грабна дистанционното и спря телевизора, а в стаята увисна  тишина.
- Думите, които ми каза снощи, са били истина...! - простена след кратка пауза Лили, опитвайки да приеме удара. - Какво се случи...?
- Не знам! - отговори Кристина и седна на леглото.
- Как така не знаеш? - настоя Лили и посочи с очи цветята във вазата.
- Сигурно мога поне да обясня! - каза почти без глас Кристина, но Лили я спря с жест, помълча,а после изведнъж се усмихна и  скочи срещу нея.
- Нали това искаше? Тази любов и цялата да е твоя...!
Кристина я погледна  и разбра, че съперницата вече е съюзник.
- Страх ме е Лили! Не съм убедена, че бих понесла загубата! - отговори тя и усети как стои на ръба между истината и лъжата.
- Кой ти говори за загуба, момиче? - убеждаваше я разпалено Лили. - Ела на себе си и приеми това предизвикателство, избери любовта! Не я оставяй да си отиде, сбъдни я ! - настояваше тя.
- А как да разбера дали е истинската? - попита отчаяно Кристина.
Лили погледна закачливо приятелката си и изрече като присъда:
- В очите му имаше любов и ти си я видяла! - и посочи с ръка към телевизора. - Точно за това така се страхуваш...!
                                Аргументите на Лили сломиха вътрешната й съпротива и  Кристина  се почувства по-добре. Неусетно беше преминала в другия лагер: на търсещите разбиране и опрощение, а мисълта, че може да греши, започна да отстъпва място на неистовото желание да обича и да бъде обичана, затова реши да не насилва съдбата.\"Ако е трябвало сега да дойде, любовта ще ме намери!\" - каза си Кристина     и се усмихна на цветята във вазата.  През следващите дни слушаше доклади, записваше интервюта и изтощаваше сетивата си с работа, за да не мисли за Алекс. Само вечер, сгушена в празното легло, Кристина разсъждаваше на глас и си задаваше въпрос след въпрос: дали е забравил за нея  или се сражава със себе си. През деня избягваше срещите с него, през дългите нощи прегръщаше копнежа по него, почти на предела на силите.
                                                   
                                
    Плах слънчев лъч пропълзя в стаята и се заигра със светлината. Алекс отвори очи и се загледа в танца  на утринната зора. Долови измамният спокоен ритъм на сърцето си и разбра, че то се готви за нова, още по-силна атака. През последните четиридесет и осем часа живота му сякаш се преобърна и не беше в състояние да го контролира. Споменът за онази, провокираната от обстоятелствата целувка на плажа, го караше да усеща болезнено сладкия вкус на другите устни. Не, не неговата целувка, направи го подвластен на порива, а нейната, от която бликна изкусителната сила на дълго потискано желание.\"Господи, приличам на влюбен хлапак! - мислеше Алекс. - Това ли съм аз? Защо Кристина ме кара да се чувствам като романтичен глупак? - и пак се върна на плажа до нея, лудото желание отново го връхлетя и после замря в последното кътче на разума. - Кристина...! - промълви уморено Алекс, махна неясно с ръка и излезе от стаята.
                             Във фоайето на хотела стоеше  Кристина  и разговаряше  с непозната жена. Алекс се поколеба за миг,а после тръгна към дамите и потърси повод за случайната среща.
- Добро утро, дами! - атакува той, без да  им даде възможност за отстъпление. - Може ли да ви поканя да закусим заедно и да поговорим?...
 Лили бутна леко Кристина,но тя мълчеше,затова бързо отговори:
- Защо не! Ще ни бъде приятно в такава компания...! - и стисна ръката на приятелката си.
На лицето й грейна пресилена усмивка и Кристина помисли, че е преминала във вражеския лагер, а може би, просто се вживяваше в ролята на двоен агент.
Докато закусваха Алекс търсеше очите й,но погледът й прелиташе над неговия и спираше в някоя безцелна точка.
- Днес сме в почивка и решихме да се разходим край морето. - намеси се изведнъж в служебния разговор Лили и ритна настървено приятелката си под масата. - Ще потърсим някое райско кътче, ще плуваме и ще направим снимки!? -  и се усмихна в очакване на обратната вълна.
- Това е чудесно! - оживи се Алекс, помисли и добави. - Имам една идея, но ще трябва да ми се доверите и да ме приемете за ваш гид!? - и погледна въпросително към двете.
- Но, разбира се, с удоволствие! - изчурулика Лили и усети ритника на Кристина, но решена на всичко загадъчно попита. - Нали ще ни заведете на някое много красиво и романтично място? - и улучи целта.
- Дадено! - скочи от мястото си Алекс. - Само да се преоблека и потегляме. - и забърза към хотела.
Кристина пое въздух, с намерение да излее гнева си върху Лили, но изпадналата в емоционален шок сватовница реагира светкавично:
- Недей да сипеш обиди върху нещастната ми глава, ами се стегни! Ето ти възможност да бъдеш повече време с него и насаме! - вдъхна й кураж тя и я повлече към паркинга.
                                     
                                  Откритият джип летеше по шосето и гумите му свистяха на всеки завой, изведнъж Алекс рязко зави и спря машината на отвесната скала над морето. Кристина се изправи с ръце на предното стъкло и се заслуша в шепота на вятъра, в шума на прибоя и чак след това забеляза Алекс на самия ръб на скалата.Приличаше на антична статуя, излязла под длетото на древен ваятел,бе толкова близо,а така далечен...
                                  Спуснаха се мълчаливо по пътека между скалите. Плажът приличаше на декор от вълшебна приказка, вълните яростно удряха крайбрежните камъни, а над главите им се извисяваха остри скали. Пред тях синееше безкрая на морето, зад тях извисяваше ръст Балкана, а въздуха ухаеше на любов, неподвластна на времето и годините.  Кристина тръгна по брега с очи зареяни в далечината, после се загледа в черната паст на някаква пещера и сякаш се стопи в дъха на лятото. Алекс я наблюдаваше отстрани и  неведомата сила пак го тласна към нея, затова я приближи, погали раменете й и заговори:     
- Знаеш ли, местните хора разказват интересна легенда, свързана с тази пещера...?
- Разкажи ми! - помоли го Кристина.
- Млад момък и красива девойка се обичали безумно! Един ден момъкът изчезнал в морето и повече не се върнал. Тогава девойката решила, никога повече да не я притежава друг мъж, затова скрила лице и снага в тази пещера и там дочакала смъртта си. Старите хора твърдят, че понякога моряците виждат силуета й на входа на пещерата и чуват гласа й да зове любимия...
- Красива история, но измислена! - каза Кристина.
- Може би, но нали знаеш, че във всяка легенда има зрънце истина! - отговори й Алекс.
- Така е, но предпочитам да живея и обичам сега! - отговори необмислено Кристина и затича към морето.
                          Двете с Лили плуваха, забавляваха се с пръските на водата, а гласовете им надвикваха прибоя. След това Кристина излезе на брега , легна на плажа и затвори очи. После някой легна на пясъка  до нея, потърси ръката й и времето спря.  Лежаха на брега като бягащите стрелки на часовника, допрели глави,вплели пръсти, с разделени от привличането тела. Алекс затвори очи и тогава Кристина се загледа се в строгия овал на лицето му, издадената напред брадичка, очите с форма на гладък бадем, чувствените линии на устните и неволно посегна към него с ръка, но Алекс внезапно отвори очи, хвана дланта й и сякаш прозрял намерението й попита:
- Мислиш ли, че има такава любов...?
- Мисля и я очаквам...!
- Не се ли страхуваш? - попита отново Алекс, търсейки опора за своите съмнения.
- Само да знаеше колко много се страхувам! - каза напрегнато Кристина и реши да стане, но Алекс бързо я дръпна към себе си, пламналата му ръка спря за миг на коляното й, премина като мълния по тялото и плени шията й с длан. Наведе се над нея с потъмнели очи и устните му попиха в нейните, отдадоха му се и се стопиха в пожара на страстта.
   \"Дали не ми връща изкушението от първата ни среща?\" - запита се Кристина, но изведнъж Алекс  се отдръпна, седна до нея и зарови ръце си в косите си.
- Какво ще стане с мен, ако се оставя...? - попита сякаш сам себе си Алекс.
- Ще разбереш, само ако се довериш, но такова решение всеки човек взима... сам! - отвърна му Кристина.
В този момент се появи Лили, облякоха се набързо и се прибраха  в хотела.
               Какво предизвикателство е само любовта! Единият я чувстваше и не се предаваше, другият я виждаше и се съмняваше, но и двамата бяха в плен на нейната магия.  Алекс реши да заблуди слабостта поставяйки на изпитание разума, Кристина разбра, че най-после е открила любовта, но тънеше в съмнения и взаимното привличане преля в игра на чувствата. Разхождаха се по брега на морето, разговаряха, вечеряха на някое тихо място, после Алекс я изпращаше без намек за близост, а тя чакаше любовта сама да узрее и отключи чувствата. И двамата бяха болни от самота и жажда за близост. Тя свеждаше очи, за да не искат неговите, той, стискаше ръце, за да не търсят нейните, а нишката на въздържанието се късаше под напора на дългото очакване...
 
 
                                     С Ъ М Н Е Н И Я Т А

               Тази нощ Алекс не мигна. Беше си повярвал, че наистина владее ситуацията, но чувствата му изиграха лоша шега и сега пред очите му стоеше само тя, Кристина и го теглеше като буйна река към най- неудържимия въртоп на живота, там, където бушува любовта. Беше я целунал не просто така, беше потърсил съзнателно нейната близост и се питаше какво следва след това, и как да продължи нататък. Случайните на пръв поглед  срещи, водеха неизбежно към още една, решителната среща на живота и Алекс осъзна, че когато един мъж се влюби, вече няма никакво значение дали е силен или не, и отново я пожела, подвластен на зова на сърцето и копнежа да сподели единствено с нея любовта. Времето  пълзеше бавно в стаята, после неочаквано мобилния телефон иззвъня, Алекс го грабна и излезе от стаята.
                        Кристина седеше на терасата и гледаше замечтано морето. Белите вълни се гонеха към брега, а слънчевия диск бавно се издигаше от водната повърхност и лениво пълзеше към хоризонта. Неочаквано  звънна телефона и тя погледна с тревога към стаята, после влезе бързо и вдигна слушалката. Отсреща шефът й настояваше за едно последно интервю, за да изпреварят края на семинара. Не го попита с кого, защото знаеше отговора и реши да аргументира някакъв  отказ, но той прекъсна  връзката. \"Нали това ми е работата!\" - каза си тя и отиде в пресцентъра да уговори час за интервюто.След петнадесет минути позна в слушалката гласа на Алекс и до нея долетя внезапна покана, да запише материала веднага, в хотелската му стая.Тази предизвикана близост я смути и тя тактично отклони поканата,а Алекс обеща да се обади отново по-късно. Проклетият телефон след това онемя, стрелките на часовника замръзнаха и  времето сякаш спря.Кристина  трепваше при всеки  шум,а след час седна  в шезлонга на терасата и заспа. Събуди я настойчиво чукане и глас, който настояваше да отвори, огледа се в тъмното и тръгна към вратата. На прага стоеше един от шофьорите на паркинга, поздрави любезно и заговори:
- Господина помоли да Ви закарам на приема, тази вечер! Ако държите на интервюто, ще Ви отдели необходимото време там. За съжаление, рано сутринта се налага да отпътува! - погледна я  и изчака отговора.
-Слизам след пет минути! - отвърна Кристина,хвърли последен поглед в огледалото и излезе.
 
             Лимузината плавно зави и спря на плажа, до закотвен в пясъка старинен кораб. Целият му корпус грееше в светлини, долавяше се ритъма на екзотична музика. Като в призрачен пиратски пир, група младежи танцуваха на палубата. Кристина се усмихна на ексцентричните капризи на лятото и тръгна към люлеещата се дървена стълба. Горе я посрещна мускулест пират и я заведе до масивна дървена врата, намигна окуражаващо и се оттегли. Кристина почука леко, отвори вратата и прекрачи смело прага. В сумрака на малката каюта горяха свещи,  проблясваше изящния кристал на две чаши и гърлото на скрита в лед бутилка шампанско, после долови дишането на Алекс в другия край на стаята. Стоеше до малкия кръгъл прозорец в същата онази поза, с ръце кръстосани пред гърдите и с поглед зареян далече в безкрая на морето.
- Добър вечер! - поздрави несигурно тя.
 Гласът й го върна в стаята, обърна се и приближи до масата.
- Добре дошла, Кристина! - отговори Алекс и осъзна, че за първи път произнася името й гласно. - Помислих, че можем да съчетаем необходимото с приятното, затова си позволих тази малка волност! - говореше припряно  и ръцете му трескаво се опитваха да отворят бутилката. Най -сетне наля двете чаши и се приближи до нея. 
Кристина изпи чашата на един дъх и зарея поглед в мрака.
- Добре, хайде да се залавяме за работа ! - каза отривисто Алекс и седна на дивана.
Кристина прие тези правила и се настани до него. Алекс отговаряше , но Кристина чуваше само въпросите на сърцето си. Напрегнато от очакване времето спря и мина цяла вечност, преди Кристина да усети тишината. Това вече се беше случвало, пак гледаше унесено, но този път мълчеше и Алекс, взираше се в лицето й, а после тихо проговори.
- И тогава ме гледаше така, със същия поглед...!
Кристина изведнъж изтрезня,а той продължи да говори.
- Понякога ме преследваше мисълта за теб и за това което прочетох в очите ти! После, същият поглед срещнах  и онзи ден, на терасата...!
- Значи през цялото време си знаел...? - попита тихо Кристина и се почувства като крадец влязъл  в собствената си стая.
- Кой може да избяга от очите на любовта...? - отговори на въпроса й с въпрос Алекс и се усмихна, погледна в Кристина и видя колко е крехка и несигурна,и как неистово се страхува. Тя скочи от дивана  с цялата си решителност,но залитна от удара на топлата вълна и той бързо я взе в обятията си. Лицето му озари светлина, чуваше подскачащите удари на сърцето си и усети как последната здрава нишка на разума изтъня и се скъса без остатък. Във вените му забушува страстта, необикновенна и дива, и обезумял от желание Алекс поиска любовта й ненаситно  и истински, той - целия в нея, тя - цялата за него. Държеше я в скута си като малко дете и безкрайното очакване свърши...
                                   Кристина не разбра какво точно се случи, но усети как бавно я сложи на дивана и бедрата му се сляха с нейните. Ръцете му се плъзнаха по тялото й в ритъма на любовен блус, а устните, набъбнали от желание, намериха нейните и изпиваха дъха й с не пресъхваща жадна целувка. Допирът до гладката му кожа я изгаряше, влудяваха я дланите, които галеха нежно гърдите й, устните, които слизаха бавно по шията й, въглена, който тлееше в слабините й. Започваше да губи представа за границите на позволеното, разумното, действителното и прегърнала своята любов потъна в обятията му със силата на споделеното желание. И така един върху друг, един в друг, в изгарящата ласка на телата... И само на крачка от върха Алекс  притихна и замря, и тогава Кристина  в един миг осъзна истината. Лицето му излъчваше тъга и неистова болка от безумно кратка и тревожна мисъл, мисълта за после. Беше приел този кръст, но беше ли готов за неговото бреме? За после не беше помислила и тя, и чак сега се запита защо нахлува така в живота му, защо го обсебва и разкъсва душата му на хиляди парченца. Такава любов ли искаше, еуфорична и нечовешки болезнена? Дали Алекс можеше да я преживее, искаше ли да се пребори с нея, трябваше ли му за после? Кристина не беше мислила за после, а сега разбра, че той няма да допусне поражение, а тя не пуска любовта, но дали я искаше на такава безумна цена? Той винаги в другия прожектор, а тя, само лъч от страстта и беше ли готова да дели любовта с толкова безпощаден съперник...?Все още имаше време за изход, затова бързо се освободи от прегръдката му, стана залитайки и опита да бъде убедителна.
- Съжалявам, не мога...! - и без да поглежда  назад напусна стаята.
Стъпките й свистяха като куршуми в мъртвата тишина.Алекс изчака последният звук да се стопи в мрака и уморено се отпусна на дивана.
                             Цяла нощ Кристина скита по плажа, опитвайки да се помири със себе си и със съдбата. Прибра се в хотелската стая призори и започна да събира багажа си. На терасата умореният й поглед съзря  самотен букет - седем огненочервени рози. Вдигна цветята, прегърна ги силно и усети как бодлите се забиват дълбоко в кожата й. Алекс...! Алекс й бе върнал болката...!
 
 
                                                 Л Ю Б О В Т А

               Кристина се прибра в сивотата на  делника с посърнала от болка душа и месеци наред се опитваше да събере мислите си, да ги подреди и да укроти сърцето. Целият й живот премина в илюзии и нито една от тях не се случи. Всичките й любови витаеха из облаците, плод на собствените й фантазии за принца от приказките. Така безумно им вярваше, че се влюбваше в най- абсурдните мъже на планетата. Тя, световно неизвестната, искаше световно неповторима любов и не вярваше, че я няма, а само, че нея е подминала. После разбра, че е била в ръцете й, но лекомислено я е пуснала да си отиде. Вечер, в тягостният мрак на празната стая, спомените й се събираха в една единствена точка: Алекс! Беше я обсебил цялата, зарази живота й и я превърна в безнадеждно зависима. Понякога представата за него отново влудяваше сетивата й и кожата й започваше да пари. Не се съмняваше нито за миг, че пак я държи в обятията се и дъха му изгаря лицето й, и излизаше от унеса с пресъхнали от желание мисли. Спомняше си всяка среща с Алекс, всеки поглед, всеки допир, а този спомен болеше. Споменът за пропуснатата взаимност, недовършената ласка, изгубената целувка и недочаканото сливане. Опитваше се да си представи как е там, в окото на огнедишащата буря и тази представа я разкъсваше при мисълта, че може и да се случи, но с друга! Бремето на забравата се оказа непосилно, безразсъдно, усещането за недочаканата любов. Кристина знаеше, че бягството не е изход, но времето спечелено в него лекуваше и затова се скри в работата, ближейки раните на опустошеното си сърце. Понякога Лили я водеше в някое кафене, сядаше срещу нея и питаше с тревожни очи:
- Какво става...?
- Не знам...!- отговаряше без капка живец Кристина.
- Обади му се!-настояваше Лили.
- Не мога...! - шепнеше тъжно  Кристина,а после всяка поемаше по своя път.
                                      Една вечер Кристина неочаквано се оживи и хвана развълнувано Лили за ръката, а в очите й  припламна надежда.
- Ще замина за няколко дни!  -каза й уверено тя и се усмихна, очаквайки одобрение.
- Не го прави! - отговори сериозно Лили. - Така няма да промениш нищо, просто ще отложиш за известно време проблема.
- Може би, но поне ще се опитам да свикна със самотата! - отвърна Кристина, убедена в правотата на своето решение.
- Ако питаш мене, проблемът ти не е в самотата, а в чувството на несигурност и вместо да бягаш, по-добре го потърси и поговори с него! - настоя Лили и продължи с наставленията. - Искаш ли го още, спря ли да го обичаш и мислиш ли, че той е забравил? - задаваше един след друг въпросите си Лили.
Кристина знаеше, че казва истината и изпита желание да зърне поне за миг Алекс,  за да разгадае мислите му.
- Минаха три месеца Лили, а не чух гласа му и не видях очите му близо до себе си! Сигурно греша, но Бог ми е свидетел, че не зная къде! - отговори й Кристина с тъжна нотка в гласа.
- Тогава замини и помисли, но не отлагай дълго решението! - отговори Лили. - Доведи тази битка до край или забрави макар, че не мога да проумея защо взаимно си причинявате това? 
- Точно това ще се опитам да разбера, но сама и далече, после ще реша! - отвърна Кристина, целуна я и си тръгна.
На следващата сутрин се отби в телевизията, седна пред компютъра и се замисли, после бързо написа няколко реда и натисна смело бутона...
                                       
  Дългият работен ден изтощи Алекс до краен предел. Телефонът звънеше непрекъснато, някой постоянно влизаше и излизаше от кабинета му,а шефа му го викаше през десет минути и го освобождаваше до второ нареждане.  Напрежението го изнервяше и това му пречеше да мисли адекватно,  затова врътна ключа на стаята и легна на дивана. След няколко минути умората започна да изтънява, ударите в слепоочието бавно се стопиха, но неканените мисли не го пощадиха, връхлетяха го като яростна вълна. Сякаш мина цяла вечност от онази вечер, когато държеше в обятията си Кристина, а всъщност бяха минали само три месеца. Спомни си отново за нея и за любовта, която си отиде така необяснимо. Най-после беше позволил на чувствата да го завладеят, а сега усещаше сърцето си да гасне като самотен въглен, далече от пожара на тази любов. Беше убеден, че с времето болката ще замълчи, но вместо това копнежа изгаряше душата му и не можеше да заспи. Превърна се в кълбо от мисли и предположения  и спря да търси изход, да се сражава, защото разбра, че любовта е живот, всичко останало, само средство за оцеляване. После получи онези два реда , задъхани, объркани и неясни. Връщаше му свободата и все пак не искаше да изгуби неговата любов, затова му звучеше и като прошка, и като зов. Дълго време се опитваше да разбере смисъла на думите й, а така само потискаше истината. Понякога забелязваше нескритото желание в женските очи и тайните погледи на мъжките амбиции, едните непременно да бъдат с него, другите - да се доказват като него и тогава болката пареше истински. Те бяха нежелани и чужди, а той искаше само едно - нея! \"Защо  си причиняваме това...?\"-запита се внезапно Алекс, стана и погледна  към вратата, вдигна телефона и думите му се удариха в тишината.
- Заминавам за ден два! - каза сурово в слушалката, пусна я обратно, после пак я вдигна, набра някакъв номер и след няколко секунди чу гласа на Лили. - Къде е? - попита я, без да се представя, с глас който не търпи възражения, изчака отговора и затвори.
- Сега или никога, Кристина! - извика сам на себе си Алекс и изхвърча от стаята .
                                              
 Горе, високо в Балкана, сгушена между дърветата, в безвремието на природата, една стара къща очакваше Кристина. Алекс можеше и да не е забравил, но беше нездравословно да го вярва, затова реши да се отдалечи за няколко дни и да остане насаме със себе си и мислите си. Помири се и прие, че истинската любов не позволява да бъде обсебвана, разкъсвана, разпилявана, за да живее не биваше да се страхува. \"Господи, на какво се надявам? - разсъждаваше Кристина.- Само веднъж да те имам любов и това ми стига!\" - тези думи все пак бяха някакво обяснение, защото знам, че е жаден за обич, за малко романтика, чаша спокойствие, доза искреност и най-вече, цялата си независимост. Знам го, но дали не е  късно...?\"
          Пътеката изведнъж прекъсна и се изгуби в пъстрата морава пред къщата. Кристина отвори капаците на прозорците и пусна светлината да налее живот. Празната камина навяваше  тъга  и само песента на щуреца докосваше тишината. После се спусна през поляната от горски цветя  и забеляза в далечината малко синьо езеро. Слънчевите лъчи весело подскачаха по гладката му повърхност и се разпиляваха като златни зърна ,а после литваха към небето на крилете на вятъра. Кристина се върна обратно и седна на верандата с чаша вино и се заслуша в шепота на гората. Потъна в обятията на залеза, а тишината попиваше в кожата й с ритъма на овладян в неравна битка душевен покой. Приятната отмала най -сетне завладя тялото й. След час хладната ласка на нощта я накара да влезе в къщата, запали камината и топлината на огъня внезапно върна спомена за разпиляната близост и по лицето й се търкулна  сълза. Тук можеше да плаче на воля, да мечтае и дори да се надява, но мислите й се изтощиха от неясните предположения, затова се отпусна в креслото и притихна в тъжния валс на огъня.  Разтревожена от непривичен шум я събуди гората, затова стана и се загледа в гъстата пелена на мрака.В далечината бавно изплува силует. Стъпките му се чуваха все по-ясно, а фигурата доби плътни очертания. Беше сънувала хиляди пъти този сън, но сега имаше предчувствие за реалност, затова се изправи срещу призрака, затвори очи, пак ги отвори и  тогава видението оживя ...Скрил юмруци в джобовете на дългата дреха, в стегнати дънки и прилепнала тениска, с потъмнели очи и тъжна усмивка, спря и застана пред нея. Трябваше й цяла вечност за да съживи себе си, затова мълчеше в тревожно очакване.
- Повика ме и аз дойдох...!- пробиха мрака първите му думи.
- Повиках ли те? Как? - попита Кристина и стаи дъх в очакване да се събуди.
- Писмото, което ми изпрати, звучеше като зов, но ми трябваше време за да се осъзная! - говореше Алекс и в гласа му се долавяше несигурност.
- Мислех, че не обръщаш внимание на подобни писма! - отбеляза с горчива ирония Кристина.
Думите се надскачаха с мислите в някакъв театър на абсурда. Алекс изглеждаше уморен от вътрешна битка,но за първи път изрече гласно истината.
- Изпуснах мига и сега се опитвам да го догоня...!
- Чувствата не се пропускат! Това, тук и сега, не се случва! - отговори объркано Кристина, обърна гръб и погледна моравата пред къщата с намерение да тръгне, но ръката на Алекс я спря, завъртя я силно и тя видя как очите му се взривиха.
- Събуди се! - извика той. - Аз наистина съм тук и не само заради тебе! Заради нас двамата...!
- Тази болка ще бъде нечовешка...! - изплака Кристина- Не ми причинявай това...!
- Не...!Не и ако е споделена! - усмихна се Алекс и протегна ръка към нея.
Близостта му я теглеше неудържимо към ръба. Добре, ами после? Това после я върна за миг на земята, направи усилие да тръгне, но Алекс я хвана и я прегърна.
- Недей...!Не мисли за това! - говореше любовта и държеше лицето й в своите длани. - Обичам те, Кристина!
Последните думи замъглиха съзнанието й, любовта надви колебанията и тя се предаде. ..
               Очакването причиняваше болка... Искаше само веднъж да го прегърне и да усети сърцето му в своето, да потъне в гърдите му не за миг, а за цяла вечност, да целува до полуда лицето, ръцете, кожата. Да я боли вкусът на устните му, така безумно ги искаше, искаше да вземе любовта от очите му и да я върне още по-силна. Искаше всичко от него -всеки атом, всяка частица, всяка клетка и цялата му мъжка сила. Това не беше страст, беше любов и в този момент болката спря, останалото беше магия...  Някъде в небето избухна звезда и разпиля съмненията и страховете. Алекс позна любовта в очите й и знаеше, че никога няма да й се насити, притисна я до себе си,а ръцете й го прегърнаха, устните се разтвориха и отприщиха заключения извор на чувствата. Този път няма да я пусне да си отиде, дори да се отворят всички кръгове на ада, няма да й позволи да избяга, затова се наведе над нея с омагьосани очи и впи до болка устни в нейните. Не я целуваш е,а я изпиваше, спираше дъха и сърцето й, парализираше разума й до безтегловност, а тя искаше още, и още, и още... Ненаситно желание бушуваше в телата, горещите длани галеха кожата й и докосваха всяка гънка, всяка трапчинка, всяка издатина, а езикът бавно се плъзгаше по корема й   и спираше само за миг, отдъхвайки в сладка целувка и поемаше нагоре, по гърдите, шията, лицето... С лудият ритъм на приближаващ екстаз бедрата му обладаваха нейните, после вплиташе пръсти в нейните и се издигаше към небето. Усещаше силният аромат на кожата му и пиеше с жаден дъх нейната сладост. Дълго бе чакал тази любов, но не бързаше, а настъпваше бавно към своята крепост, спираше за миг, потъваше в очите й, усмихваше се и отново, с дива власт покоряваше устните й с устни. Вече нямаше страх, това беше любов, триумф на душите и на телата, и миг преди взрива Кристина видя окото на приближаващата буря, лумналия огън и пожара, който ги понесе към върха.  Останало без дъх времето спря... После на лицето й пресъхна сълза, сълза от безумно кратък миг на преживяна взаимно любов...
                         \"Колко е крехка границата между въздържанието и страстта!\"-мислеше Кристина. Беше прекрачила от другата страна и не съжаляваше. Бе поискала тази любов с тялото, но тя взе сърцето й и накрая победи  разума. Лежеше сгушена в Алекс и галеше фините бръчици около очите му. Беше толкова хубав, толкова истински и само неин! \"Как ще го пусна да си отиде...?\" - питаше се тя. Алекс усети  пулса й някъде дълбоко в себе си и се почувства  щастлив, и за първи път така спокоен. Бе открил с нея любовта и нямаше да допусне за нищо на света, нейната магия да изчезне.
- За мъничко любов, пребродил бих света, като слепец, протегнал длан за милостиня! - заваляха тихо думите му в мрака. - Помниш ли това стихотворение...?
- Да! - отговори с целувка на рамото му Кристина.
- Аз пребродих моя свят и открих своята шепа любов! Това беше най-трудната битка в живота ми! Сам срещу себе си и съдбата!
- Толкова ли боли от любов, обич моя...!
- Не! Не и ако е споделена! - отвърна с усмивка Алекс и я прегърна силно.
- Ами после? - попита несигурно Кристина.
- Недей...! После ще бъде после...! - отговори Алекс и отново го заля горещата вълна , погледна в очите й и осъзна колко много я обича, и пак я люби ненаситно и диво, пленен от нейната близост и от магията на споделената взаимност. После я взе в обятията си и я приспа с най -сладката целувка на земята.
                             Кристина се събуди  и погали с ръка леглото, но на празното място до нея лежаха само стрък маргаритки и листче, от което надничаха две думи:\"Благодаря, любов!\". Прегърна цветята и изтича на моравата пред къщата. Дали е била сън...? Вече нямаше никакво значение...
 
                                       Автобусът бавно пъплеше към спирката.  Кристина се загледа в павилиона отстрани и  видя как някаква жена си купи вестник и заби очи в жълтото заглавие на първа страница.Тя надникна любопитно през рамото й и от там сякаш ѝ намигна Алекс. Заглавието гласеше:\"Любимецът на дамските сърца е бил в неизвестност 24 часа, твърдят негови гардове!\" Таблоидът уточняваше, че съзнателно е отклонил охраната и по не потвърдени данни, става дума за вероятно романтично приключение! Къде и с кого, бе загадка! Самият той твърдял, че възнамерява и занапред да изчезва от погледите им сам.  Кристина се засмя с намерение да сложи точка на цялата тази лудост, но вместо това, погледна снимката и също намигна  с дълго многоточие...

2 част

Тежкият Боинг бавно захождаше към пистата на летище София.Небето бе ясно,обсипано с бели пухкави облаци и от страничните люкове се виждаха накацалите като ято по пистата самолети.Кристина нервно броеше последните минути ,а мислите й летяха напред,към дома и към Алекс.Нямаше търпение да го види и да се хвърли в обятията му,да прегърне и Лили,единствената приятелка,с която можеше да сподели всичко.Тази последна командировка й се стори ужасно дълга и тягостна.Беше изминал един месец от заминаването й,а сякаш бе минала цяла вечност.Липсваха й чашата сутрешно кафе в леглото,звъна на телефона и задъхания глас на Лили,но най-много й липсваше Алекс.През този един месец не го бе чула нито веднъж,не поради липса на желание,а поради липса на нормални мобилни връзки.И сега,минути преди приземяването,отново се връщаше назад,към последната една година,най-вълшебната,такава,за каквато дори и не смееше да мечтае.Животът й течеше тихо и спокойно между работата и малката къща в Балкана,където прекарваха уикендите с Алекс.Само тук се чувстваха истински и щастливи,сгушени пред камината на чаша бяло вино с аромат на горски билки и диви цветя.После Алекс я вдигаше на ръце и с молещ за ласки поглед я отнасяше до леглото и я любеше жадно и дълго,сякаш любовта им се раждаше отново и отново,а след това произнасяше с устни:“Благодаря,любов!“ и изпиваше дъха й с безкрайна целувка.Беше приказно да се събужда лице в лице с Алекс,под ласката на първите слънчеви лъчи.Дори в съня си излъчваше увереност и сила,а това я караше да се чувства спокойна и сигурна.Толкова много го обичаше,че изпитваше пронизваща болка и не искаше да мисли за утре,но Алекс все по-често намекваше,че е време да се съберат,да заживеят заедно.Кристина не се чувстваше готова и все отлагаше решението,страхуваше се,че ако направи тази крачка магията ще изчезне.Дори Лили настояваше и се опитваше да я убеди да не отлага и да не се страхува.Тя беше започнала връзка с някакъв мъж,но нещата не бяха толкова романтични,колкото изглеждаха отстрани.
-Аз,май,пак не уцелих!-казваше й тъжно Лили-Превърнах се в примамка за неудачници,но ти имаш шанс да бъдеш щастлива,побързай...!
Когато вратата на самолета се отвори,Кристина бе готова с решението и нямаше търпение да прегърне Алекс,да извика „да“ и да му поднесе най-сладката изненада на живота...
София я посрещна с ласкаво слънце,ухаеща на пролет и ранни цветя. Кристина слезе от самолета и затича към изхода на летището. В единия край на салона забеляза самотна двойка. Силуета на мъжа й се стори познат и тя се загледа в него,после направи няколко несигурни крачки и го позна. “Алекс!“ - произнесе бавно името му тя и тогава до нея долетяха откъслечни фрази:
- Всичко ще бъде наред, мила...!Успокой се...! Аз ще се погрижа за това...!
Алекс прегръщаше непознатата  жена,милваше лицето й с длани, после навеждаше към нея глава и шепнеше тихи думи. “А аз мислех, че нашата любов е необратима... - говореше си на ум Кристина. - Така ли си отива любовта...?Така болезнено и необяснимо...? Само един месец,Алекс!Само един месец,а ти не издържа...!“ Целият й живот изведнъж се срина,като стара паянтова стена,времето сякаш застина и уморено от отчаяние спря.Болката която изпитваше беше нечовешка, а в очите й напираше влажна мъгла. Кристина се загледа в накацалите по пистата самолети, после вдигна поглед към таблото с полетите и тогава разбра какво е избрала за нея съдбата.“Любов ли?“ - каза си тя,махна гневно с ръка и се върна обратно на летището. По лицето й слезе сълза,падна и се разпиля на хиляди пръски, които удавиха любовта в море от нови неподозирани чувства.

Високо над морето,сред обширно плато криволичеше тесен панорамен път.От едната му страна,под озъбените отвесни скали бушуваше прибоя,а от другата,докадето поглед стига,млади лози люлееха крехки стебла,галени от морския вятър.От птичи поглед пътя приличаше на река,виеща снага сред полето.В далечината се извисяваха кулите на фамилен замък,с просторен парк и оформена с изискан вкус цветна градина.В единият й край се виждаше купола на малка кокетна беседка,а по алеята в парка препускаше ездач,яхнал великолепен расов кон.Няколко километра по-надолу,кацнала сред лозовите масиви,белееше сградата на малко имение,с добре поддържан двор,много зеленина и овощна градина.Под широката градинска тента,в старинно плетено кресло седеше мъж,облечен в елегантен летен костюм,а на масата пред него бе поставена чаша с искрящо бяло вино.Близо до имението на пътя изкочи спортен автомобил.Колата летеше с бясна скорост,чуваше се как свистят гумите.В насрещното платно неочаквано се появи велосипедист.При внезапното разминаване колелото се наклони и след няколко метра падна встрани от пътя.Водача на автомобила натисна рязко спирачката,скочи и затича към лежащия човек.В този момент велосипедиста се изправи,разкопча каската си и от нея литна дълга гарвановочерна коса.Беше момиче,стройно и крехко,с огнен поглед и искрящи очи,облечено в спортен клин и широка тениска.Докато оправяше дрехите си момичето тихо говореше:
-Боже,тези проклети французи!Кой луд кара така в тази пустош...?
Разгневената девойка така и не разбра,че зад нея стои непознат.В погледа му се четеше любопитство,затова изчака и когато тя се обърна заговори:
-Аз може и да не съм проклет французин и със сигурност не съм луд,затова възпитанието не ми позволява да оставя в беда такова прекрасно създание!-и замълча,очаквайки реакцията й.
-Не може да бъде!-възкликна тя.-Вие сте българин...?Но,откъде се появихте така?-и се загледа в непознатия.
Беше млад мъж,с атлетична фигура,красиви бадемови очи и чувствени устни.Носеше стегнати дънки и спортна тениска,а върху широките му рамене беше преметнат небрежно пуловер.
- Аз съм не по-малко изненадан от Вас!-отговори мъжа и добави - Живея тук,наблизо и понякога си позволявам да натисна газта, но нека Ви се представя...
Мъжът й подаде ръка и усмихнато каза:
- Александър, приятно ми е!А Вие сте...?
- Марина! - отговори тя и постави длан в неговата.
- Къде сте отседнали, Марина? - попита отново той.
- Тук,наблизо, в имението на мосю Пиер. - отговори Марина и се наведе за да вдигн е колелото, но Александър я изпревари,хвана велосипеда и каза:
- Хайде, аз ще Ви закарам! Това е най-малкото което мога да направя,за да се извиня за нелепия инцидент, но ми обещайте, че довечера ще дойдете у дома на вечеря. Искам всичко да ми разкажете! Мосю Пиер е наш стар семеен приятел и ще трябва да ни обясни защо пази в тайна прекрасната ни сънародница...
- Обещавам! - отговори смутено Марина и седна в автомобила.
Колата бързо потегли нагоре по пътя, към имението,което мосю Пиер бе нарекъл „Бялата лоза“.

„Бялата лоза“ бе старо фамилно имение,в което мосю Пиер живееше сам, след като овдовя преди много години. Съпругата му си отиде внезапно и го остави без наследник. Тя имаше близка приятелка в България, която често им гостуваше. След смъртта на съпругата му,приятелката й все по-рядко посещаваше мосю Пиер,а и тя самата бол езнено преживя загубата на единствената си сестра. Това лято тя изненада мосю Пиер с молба,да изпрати при него за няколко месеца своята племенница, Марина. Момичето искаше да продължи образованието си във Франция и гостуването при мосю Пиер бе прекрасна възможност да опознае добре страната и да научи езика,преди да вземе окончателно решение. Марина смяташе,че лятото й тук ще бъде скучно и еднообразно, но запознанството с Александър предвещаваше вълна от неподозирани емоций и нови запознанства.
Александър остави Марина пред входа на имението и потегли, а тя пусна колелото на земята и затича по алеята.
- Мосю Пиер, мосю Пиер! - викаше задъхано тя. - Да знаете само какво ми се случи...!
Мосю Пиер се появи на вратата и удивен от виковете й попита:
- Какво се е случило, Марина? Притесних се, мон шери, къде се изгуби толкова дълго...?
- Довечера сме поканени на вечеря!-отговори с вълнение Марина.-Запознах се с един млад мъж,Александър и можете ли да повярвате,българин...!-и му разказа за инцидента на пътя.
Мосю Пиер се усмихна широко и каза:
- А-а-а, Александър...! Вече си се запознала с очарователния младеж?Този изискан и добре възпитан млад господин живее в съседния замък и владее перфектно родния си език макар,че е роден тук и никога не е посещавал България.
- Но,как...!?-  изненада се Марина.
- Не зная какво точно се е случило,а и не е наша работа!-отговори мосю Пиер и добави-Домакините на замъка са две прекрасни мили дами и ти сама ще се убедиш в това.Хайде,приготвай се за вечерята!-подкани я той,седна в кабриолета си и потегли.
Лозята около имението бяха неговата гордост,хоби,което с течение на времето се превърна в малък семеен бизнес и той често казваше,че виното което произвежда притежава вълшебни свойства и може да лекува всяка болка,но най-вече да ражда любов.Мосю Пиер погали крехките лозови насаждения и се замисли.Спомни си времето преживяно с покойната му съпруга и тежките моменти,когато остана сам.Самотата му често го отвеждаше в съседния замък,при Марго и нейната племенница.Неусетно той се привърза към младата жена и чувствата му преляха в любов. Мосю Пиер бе мъж в разцвета на силите си и тази неочаквана късна любов беше неговия шанс да загърби самотата и отново да бъде щастлив.

В близкият фамилен замък кипеше небивало оживление.Градинарят събираше нападалата по алеята шума и поливаше цветята в мраморните саксии от двете страни на входа.От кухнята се носеше аромат на изискани екзотични ястия.Възрастна икономка търпеливо подреждаше прибори върху масивната маса в трапезарията,а двете стопанки на замъка пиеха чай на терасата и разговаряха. По-възрастната,Марго,въпреки напредналата си възраст беше от онези жени,които остаряват красиво,с изискани маниери и аристократично поведение.Беше се омъжила за френски благородник и след неговата смърт наследи замъка.От дълго време живееше сама и когато племенницата й пожела да я посети,тя с радост се съгласи.Младата жена пристигна много объркана,разплакана и бременна, и когато Марго чу разказа й отсече:
-Оставаш при мен!Двете ще се справим с всичко!-и енергично добави-Когато прегърнеш детето си болката ще изчезне и всичко преживяно ще остане в миналото.Това дете ще ти даде сили да продължиш напред,а ще радва и моите старини!-говореше й мъдро тя.
С появата на бебето живота в замъка закипя.Племенницата й сякаш възкръсна и цялата й любов преля в детето.Марго отпи глътка чай,постави чашката на масата и заговори:
-Нямаш търпение,нали,Кристина?Още малко,всеки момент ще пристигне!-и я погали по ръката.
-Така е,Марго!-отговори Кристина,изправи се до парапета и зарея поглед в далечината.-Не съм го виждала от няколко месеца,а сякаш са минали години...
На пътя към замъка се появи кола.Кристина излетя от салона и затича по стълбите надолу.Автомобила спря пред входа,от него бързо слезе млад мъж и прескачайки стъпалата грабна в прегръдката си Кристина.
-Здравей,мамо!Само да знаеш колко ми липсваше...!
-О,Боже,Александър,виж се само!Станал си истински мъж!-говореше му тя и го прегръщаше силно.
С широка усмивка към тях приближи Марго.
-Скъпа,Марго!-обърна се и към нея Александър.-И Вие много ми липсвахте!Как сте,изобщо не сте се променили!
-Както винаги очарователен и мил!-отговори му тя и посочи с жест вратата.-Хайде,да сядаме на масата!Имаш много да ни разказваш,млади господине!
Александър хвана двете дами под ръка и тримата заедно влязоха в трапезарията.По време на обяда той оживено разказваше за времето прекарано в колежа,за колегите и младежките лудории,после неочаквано каза:
-Тази вечер съм ви приготвил изненада!Поканих на вечеря Мосю Пиер и неговата тайнствена гостенка,с която се запознах по много любопитен начин.-и разказа за инцидента,като премълча някои подробности.
-Мосю Пиер има гостенка?-изненада се Марго.-Ах,този наш съсед,колко е потаен!Веднага ще наредя да подготвят вечерята!-каза тя,стана и излезе от трапезарията.
През цялото време Кристина мълчеше,наблюдаваше сина си и размишляваше.Всеки път,когато го зърнеше отново,спомените я връхлитаха с бясна сила.Колкото повече възмажваше Александър,толкова повече приличаше на Алекс.Мислеше като него,говореше като него,дори подсъзнателно се насочи към неговата професия и постепенно се превръщаше в копие на баща си.Споменът за Алекс и прекършената им любов все по-често спохождаше мислите й,понякога дори сънуваше.Сънуваше къщата в Балкана и лицето на Алекс допряно до нейното.Тогава се събуждаше внезапно и се питаше с виновни очи,защо този сън се повтаря.Сякаш нещо предстои.Сякаш ще се случи нещо отново,говореше тревожно сърцето й и с последно усилие на волята го караше да замълчи,и бързо изтриваше спомена с кратка въздишка и сухи очи.
Александър стана от масата и се приближи до Кристина.
-Какво ти е,мамо?Защо ме гледаш така...?
-Радвам ти се!-отговори съобразително тя.-Докато те слушах си дадох сметка колко много приличаш на баща си...
-Да-а-а,...баща ми...!
Александър се замисли,сякаш търсеше подходящи думи за да продължи,после пое въздух и заговори:
-Тази тема винаги е била табу в нашето семейство,но не мислиш ли,че вече порастнах,мамо и настъпи момента да ми разкажеш истината за него...?
Този дълго отлаган,но неизбежен разговор тревожеше Кристина,но тя беше подготвена за него и го очакваше.Когато Александър беше малък се справяше лесно с детските му въпроси,но с течение на времето те ставаха все по-настойчиви и все повече и сега сина й очакваше да чуе отговорите.
-Баща ти беше прекрасен мъж!-започна да разказва тя.-Бях омагьосана от него още в първия миг,когато го видях.Една случайна среща на пуст нощен плаж взриви любовта ни.А може би не е била случайна...?Бях сигурна,че такава любов ще издържи изпитанията на времето,но сгреших!-тъжно завърши мисълтта си Кристина.
-Но,защо,мамо?Какво толкова се случи...?
-Не зная...!Просто един ден,на едно летище любовта отлетя и той дори не разбра,че ще има син...
Кристина усети лек спазъм в гърдите и старата болка отново я връхлетя,но трябваше да продължи.
-Той беше публична личност,Александър!Животът му течеше под светлините на прожекторите и може би,точно този факт му изигра лоша шега...
-Ти забрави ли го вече,мамо,прости ли му?-плахо попита Александър.
-Дали съм го забравила?-попита сама себе си Кристина и отговори.-Мисля,че такава любов не се забравя!Въпреки болката,първата и единствена любов е всеопрощаваща,сине!
-Ще го видя ли някога,мамо?-зададе последния си,най-важен въпрос Александър.
-Може би...!Светът е толкова малък...!-отговори неясно тя,стана и тръгна към терасата.
-Ти все още го обичаш,нали...?-викна след нея той,но думите му се удариха в тишината.

Слънцето бавно слизаше към хоризонта и отстъпваше място на нощта.С появата на първите лунни лъчи замъка на Марго грейна в безброй светлини.Въздуха трептеше от аромата на полски цветя,а в спускащия се бавно здрач се чуваха сладкогласните трели на птиците.В далечината ръмжеше автомобил и светлините от кръглите фарове сякаш търсеха пътя към замъка.След няколко минути колата спря пред входа и от нея изскочи Александър,отвори дясната врата и подаде ръка на своята спътница.От задната врата с бутилка вино и букет цветя слезе мосю Пиер.Тримата размениха няколко думи и влязоха в трапезарията на замъка.
- Скъпа, Марго! - заговори с лек едва забележим поклон мосю Пиер.-Радвам се да Ви видя в добро здраве и все така очарователна!-и подаде бутилката с вино.
- Благодаря! - отговори с усмивка Марго.
После мосю Пиер погледна стеснително Кристина,вдигна букета и го поднесе с думите:
- Мила, Кристина, изглеждате толкова щастлива и цялата сияете!Мисля,че се досещам каква е причината!-и посочи с очи Александър.-Позволете ми тази вечер да бъда Ваш кавалер,за да споделя щастието Ви!
- С удоволствие!-отговори Кристина и погледна към Александър.
Тогава синът й хвана момичето за ръка и заговори:
-Марго, мамо, представям ви Марина!-и бутна леко момичето напред.
-Добър вечер! - промълви неуверено Марина,докато подаваше ръка на Марго.-Благодаря ви, че ме приехте в дома си!-и направи лек реверанс към Кристина.
-Ах, Александър,това ли беше изненадата?-попита с вълнение Марго и погледна сърдито мосю Пиер.-А Вие,как можахте да скриете от нас това нежно цвете от България?-и погали Марина по главата.
През цялото време Кристина мълчаливо наблюдаваше момичето.Като далечен спомен от миналото Марина я върна в младостта.Стори й се,че лицето й е познато,дори нотките в гласа и изпита тъга,забравена тъга.
-Да сядаме вече на масата!-прекъсна мислите й Марго.-После Марина ще ни разкаже всичко!
След вечерята всички се настаниха в салона и Марго нетърпеливо подкани момичето:
-Хайде,мила,разкажи ни за живота в България и за себе си...!
Марина отпи глътка кафе и започна да разказва.В очите на дамите проблясваха сълзи,а Александър не можеше да се насити на думите й и не спираше да разпитва.После в салона настъпи тишина,дълга носталгична тишина.Марина усети тъгата им и пак заговори:
-Искахте да ви разкажа и за моя живот макар,че историята ми е кратка и сигурно ще ви разочарова...В деня когато съм се родила,мама напуснала този свят...Отгледаха ме нейната сестра и баща ми.Всъщност,на тях дължа всичко,дори факта,че тази вечер съм сред вас...и знаете ли,благодаря на съдбата,че ми даде шанс да израстна с прекрасна втора майка и с невероятен баща...
И отново настъпи тишина.Кристина изведнъж осъзна,че Марина има сходна съдба с тази на Александър и почувства такъв прилив на нежност,че скочи от мястото си и я прегърна.
-В сърцето ми има място и за дъщеря!-каза й тя-а и Александър мечтаеше да има сестра.Ето,че самата съдба му я изпрати!
-Марина вече се дипломира и иска да продължи образованито си във Франция.-намеси се в разговора мосю Пиер.
-Какво смяташ да правиш?-попита я Марго.
-Мисля,че искам да следвам журналистика,но все още не владея добре езика-отговори Марина.
-За езика ще се погрижа аз!-каза Александър,хвана момичето за ръката и добави-Стига толкова разпити!Ще заведа гостенката ни да разгледа замъка.-и двамата напуснаха салона.
Кристина стана и излезе на терасата,а мосю Пиер тихо я последва и я заговори:
-Какво Ви е,Кристина,какво Ви тревожи...?
-Всичко е наред,мосю Пиер!-отговори тя.-Просто думите на Марина ме върнаха в младостта,съживиха спомените ми и ме обзе самота.
-Но,скъпа Кристина,за каква самота говорите?-развълнува се той.-Имате прекрасен син,а и ние с Марго винаги сме до Вас!
-Така е!-отговори тя.-Но Александър вече възмажа и все по-често отсъства от дома.Вие с Марго сте най-близките ми хора и благодарение на вас самотата не ми тежи.
Кристина погледна изражението на мосю Пиер и осъзна,че разговора им преля в изповед,но беше късно.Той хвана ръцете й и трескаво заговори:
-Само едно „да“,кажете само едно „да“,Кристина и аз ще се погрижа самотата от лицето Ви да изчезне...!-и коленичи пред нея.
-Моля Ви,какво правите?-извика смутено Кристина.-Знаете мнението ми по въпроса!Нека не се нараняваме взаимно,а да съхраним доброто си приятелство.
-Разбирам...!-отговори той с горчивина.-Но поне ми позволете да се надявам!-и пусна ръцете й с нежелание.
В този момент на терасата се появи Марго,а след нея Александър и Марина.Гостите се сбогуваха с домакините и Александър ги последва навън.Тогава Марго нападна Кристина със сърдити думи:
-Пак отказа на мосю Пиер,нали?Толкова пъти разговаряхме,но ти си твърдоглава!Животът е кратък,Кристина,все още не късно да вземеш правилното решение!
Кристина се загледа в Марго,а сякаш виждаше Лили.Преди много години и тя й говореше със същите думи,но тогава Кристина закъсня,а сега бе твърде късно за ново начало.
-Права си,Марго!-отговори тя.-Но не мога да лъжа мосю Пиер.Той е добър човек и заслужава да намери своето щастие,но с мен няма да се получи!
-Разбрах!-отстъпи Марго.-По всичко личи,че болката от старите рани няма да позволи да продължиш напред!
-Грешиш!-повиши тон Кристина.-Раните отдавна зарастнаха,остана само празнота.Продължих напред в минутата,в която се роди Александър.Тогава забравих и простих,но знаеш ли,внезапната поява на Марина тази вечер ми подейства странно...
-Минаха толкова много години,Кристина!-успокояваше я Марго.-Просто Марина те върна в младостта и това те обърка.Миналото не се завръща,мила,но ако съдбата все пак се намеси,то ще продължи оттам,където е спряло!
-Дано си права!-каза Кристина,хвана я под ръка и двете тръгнаха към покоите на замъка.

Александър и Марина прекарваха по-голямата част от времето си заедно.Разхождаха се,разговаряха,яздеха или четяха книги в библиотеката на замъка.Марина все по-уверено говореше френски,а Александър се забавляваше с дребните пропуски в произношението й.Двамата бяха неразделни и с течение на времето Александър осъзна,че чувствата му към Марина преминават границите на приятелството и се превръщат в любов.Тези нови трепетни чувства не го тревожеха,защото улавяше в поведението на Марина сигнали за взаимност.За двете дами в замъка тази зараждаща се младежка любов не бе тайна.Бе само въпрос на време младите да осъзнаят чувствата си и да направят решителната крачка.Лятото вървеше към края си,затова Александър и Марина все по-често разговаряха за бъдещето и споделяха мечтите си.Марина направи своя избор,тогава Александър се почувства несигурен и мисълтта,че може да я загуби го подтикна да й разкрие чувствата си,затова я покани на вечеря.
-Какво си намислил пак,Александър,какво?-попита го невинно тя.
-Приготви се за изненада!-отговори й с усмивка той и заключи с пръсти устните си.
Вечерята в малкия уютен ресторант ,нает само за тях двамата бе като вълшебен сън за Марина.Тихата музика,трепкащите светлини на свещите и усмивката на Александър бяха достатъчни, за да се чувства щастлива.Двамата се гледаха в очите и отпиваха на бавни глътки от чашите с вино,в дълго и напрегнато очакване да заговори любовта.После Александър хвана плахо ръката й и каза:
-Отдавна искам да ти кажа нещо,Марина,но ми трябваше време да събера мислите си и да се реша...!
-Какво,Александър?-попита тя и усети как сърцето й лудо подскача в гърдите.
Александър замълча.Да говори за любов бе трудно,но се овладя,погледна в очите й и думите му потекоха като огнена вълна и отключиха чувствата.
-Ти си най-хубавият ми подарък от съдбата!Най-голямата изненада и най-специалната жена в живота ми,...но се страхувам,...безкрайно се страхувам да не те загубя!
Александър стана от стола,приближи се до Марина и с младежки порив я целуна, и тогава заговори любовта:
-Обичам те!До полуда те обичам,но мисля,че ти вече знаеш това!
-Да!Знам това!-отговори Марина и докосна нужно устните му с устни.-Където си ти,там ще бъда и аз,двамата заедно,нали...?
Александър я гледаше с щастливи очи,като скъпоценно бижу подарено му от съдбата,протегна към нея ръце,прегърна я и за първи път усети как в мъжките му гърди бие с любов още едно сърце.
На следващата сутрин Александър влетя в салона като викаше с пълен глас:
-Мамо,мамо!-и когато я намери възторжено заговори-Само да знаеш какво ми се случи!Нещо вълнуващо,нещо много красиво...!
Начина по който започваше разговора подсказа на Кристина,че е настъпил момента на истината,затова го провокира:
-Трябва да се е случило нещо изключително!Виж се само как изглеждаш...!
Александър погледна смутено,но преливаше от щастие и с озарено от любов лице заговори:
-Влюбих се ,мамо!Влюбих се до полуда!-и разказа на майка си за срещата с Марина,после добави-Довечера заминаваме за няколко дни.Нали разбираш,мамо,така трябва!Толкова съм щастлив,безкрайно щастлив!-и погледна с надежда Кристина.
-Разбирам!-каза тя.-Аз също съм била щастлива,а сега съм щастлива за теб!-и погали възмажалия си син.
Александър изхвърча от салона и мина като вятър покрай Марго.
-Ах,тези млади!-възкликна тя и попита-Случило ли се е нещо?Александър сякаш не е на себе си!
-Случи се,Марго!-отговори й Кристина.-Синът ми полудя!Полудя от любов...!
-Най-после!Най-после младите са се разбрали!-отново възкликна Марго.
Същата вечер Александър и Марина заминаха,а на следващата сутрин в имението на мосю Пиер пристигна неочакван гост.

След заминаването на Александър времето сякаш изчезна от замъка,отлетя.Кристина се опитваше да не мисли за него и в своята самота намираше утеха единствено в спомените.Изпитваше болезнена тъга и изтезаваше сърцето си с безмислени въпроси.Алекс бе нейният тежък кръст и тя го носеше с неимоверни усилия на волята.Опитваше се да си представи как би изглеждал живота й с него.Питаше се дали се е променил,дали е щастлив,дали поне понякога мисли за нея и дали би обичал сина си така,както го обичаше тя.Парещи въпроси и празни отговори.Единствената й всеопрощаваща любов дълбаеше с тежко длето сърцето й и отново, и отново сънуваше Алекс.Тогава се събуждаше с болна душа и с премръзнали длани галеше леглото.Така копнееше за него,че изпитваше вина.Вина за възкръсналите спомени,обърканите чувства и безкрайната любов.Вина и за изгубената назад във времето приятелка.“Милата Лили!-казваше си тя.-Как ли живее сега?Сигурно и тя следва своята съдба и е истински щастлива!\"После събираше разбърканите си мисли и ги захвърляше в някоя далечна точка на ума и търсеше утеха в Александър.Внезапното му бурно влюбване й напомни за нея самата,затова нямаше право да го упреква.Вече бе голям и можеше да вземе съдбата си в свои ръце.Единственото за което се молеше с цялата си душа,бе сина й да не изпита болката и разочарованието,които тя бе преживяла.
Кристина излезе от замъка и тръгна към брега на морето.Понякога се усамотяваше там,на малкия плаж под озъбените скали.Имаше си и любимо място,една самотна скала, издълбана от времето като чаша.Можеше да седи там с часове,загледана в пенливата игра на вълните.Кристина се спусна по стръмната пътека към плажа и в далечината различи върху скалата силуета на мъж.Колкото повече слизаше надолу,толкова по-ясни ставаха очертанията на човека.Беше мъж,с атлетична фигура и широки рамене.Стоеше върху скалата неподвижно,с ръце кръстосани пред гърдите и поглед,зареян в безкрая на морето и единствен вятъра,танцуващ в разкопчаната му риза подсказваше,че е истински и жив.Кристина спря в края на пътеката и се загледа в непознатия.Сякаш неведома сила я теглеше към мъжа,направи няколко несигурни крачки,после махна с ръка и викна на себе си:“Стига,Кристина,докога...?“и затича обратно по пътеката.
След няколко часа пред входа на замъка спря кабриолета на мосю Пиер.Кристина погледна през прозореца и попита Марго:
-Случило ли се е нещо?Струва ми се,че видях колата на мосю Пиер долу...!
-О,мила,съвсем забравих!-отговори й Марго.-Тази сутрин той ми се обади и помоли да го приемем,защото имал изненада за нас.
-Напоследък живота ми се превърна в низ от изненади!-каза странно Кристина.-Какво пък толкова,ще приема още една...
В този момент вратата се отвори и в салона влезе мосю Пиер.
-Марго,Кристина!-заговори той.-Позволете ми да ви поднеса една неочаквана и за мен изненада...
Кристина така и не разбра какво говори мосю Пиер,защото в очертанията на вратата,като в призрачен сън застана Алекс.Стаята се завъртя,краката й се подкосиха и тя стисна до болка ръцете си зад гърба.“Това е сън,кошмарен сън!-каза си тя,но си спомни видението на плажа и довърши мисълтта-Той наистина беше там,...не е бил сън,...а съдба!“
В салона цареше неловка тишина.Кристина гледаше Алекс с блуждаещи очи,а той я изпиваше с поглед и неистово се опитваше да се владее.“Тя се завърна така,както си отиде!-помисли той-И това не е сън,...а съдба!“
-Е,мосю Пиер,-наруши мълчанието Марго-няма ли да ни представите своя тайнствен гост...?
-Алекс!-отвърна объркано той и повтори-Алекс,бащата на Марина!
-Всъщност,Марина не е моя дъщеря, – намеси се в разговора Алекс –но това е дълга и тъжна история,която в подходящ момент ще ви разкажа.
Единствената дума, която чу Кристина бе „баща“.Тази дума изтръгна цялата й жизнена енергия,сърцето й не издържа и тя се свлече на пода.Алекс се хвърли към нея и я прегърна.Цялата му мъжка сила се стопи и преля в океана на безбрежната му любов,любовта към Кристина.
-За Бога,Кристина,не ми причинявай това!-шепнеше в лицето й той.-Толкова те обичам,единствена моя!Моля те,съвземи се,не изчезвай отново така...!
Марго се опитваше да помогне на Кристина,а мосю Пиер дръпна Алекс настрана и твърдо заговори:
-Не зная кой сте и защо пристигнахте така внезапно,но изненадващата Ви поява извади от равновесие Кристина.Познавам я от толкова много години и никога не съм я виждал така.Тя е прекрасен човек и аз много държа на нея.Сама отгледа прекрасен син и...
-А бащата...?-прекъсна го необмислено Алекс.
-За бащата не зная нищо,както и за миналото й-отговори без да се замисля мосю Пиер.-Кристина не допускаше да се повдига тази тема,сякаш нямаше минало,а само настояще,но това сега е без значение,Алекс.Нека Ви предложа нещо:-и заговори още по-тихо-да оставим Кристина да се съвземе и да събере мислите си,а по-късно ще се върнете в замъка и ще поговорите с нея.Още тази нощ,Алекс,още тази нощ...!
-Разбирам!-отговори му той.-Още тази нощ всичко ще свърши...!
Кристина вече отваряше оче,затова двамата мъже се сбогуваха с Марго и напуснаха замъка.Племенницата й бавно се събуждаше,сякаш изтръгваше отровна стрела от сърцето си.
-Сън ли бе това,Марго?-попита тя.
-Не,не беше сън!-отговори Марго и на свой ред попита-Миналото продължава,нали...?
Вместо отговор Кристина изплака:
-Той е баща,Марго,...баща...-и усети,че отново губи разсъдъка си.
Марго я хвана за раменете и я разтърси.
-Алекс не е баща на Марина,мила!Ти просто не чу думите му,но той сам ще ти разкаже всичко.Алекс е твоята съдба и ти вече не можеш да избягаш от нея!-говореше й тя и я прегръщаше с майчинска нежност.-Сега се съвземи и помисли.Времето само ще подреди пъзела на изтерзаните ви от любов души и тогава всичко ще си дойде на мястото!

Нощта бавно спускаше тъмна пелена и в паяжината на мрака Алекс седеше в креслото на мосю Пиер и размишляваше .Отдавна не се бе чувствал така,объркан,несигурен е неспокоен.Какво точно се случи не разбра,а неизвестността не му позволяваше да мисли логично.В ума му се въртяха хиляди въпроси-защо,къде,кога?Единствената жена в живота му се появи така внезапно,че в урагана от чувства,които преживя имаше и гняв,и обида,и разочарование,и тъга,но преди всичко неяснота.В ускорения му пулс подскачаше и любовта,онази,лудата,причиняваща болезнен спазъм любов,която изпитваше към нея.Тази любов,завърнала се сякаш от нищото,разбъркваше като призрачна рулетка горещите въпроси,но да намери верните отговори можеше да му помогне само тя,Кристина.“Защо,Кристина?Защо изчезна така?Какво се случи тогава,а какво се случва сега...?-питаше се Алекс,после си спомни разговора с мосю Пиер и отново се засипа с огнени мисли.-Син...!Тя има син...!А аз...?На мен какво ми остана...?Аз можех да съм му баща,...всъщност исках,безумно исках да съм баща!\"Алекс усещаше сърцето си като бездънна яма,преливаща от болка и празнота.“Още тази нощ ще разбера,Кристина,още тази нощ и този път не можеш да избягаш...!“
След по-малко от час Алекс стоеше пред вратата на замъка и натискаше звънеца.Колко време мина не разбра,но когато вратата се отвори пред него застана Марго.
-Добър вечер!-поздрави смутено той.
-Добър вечер!-отговори Марго и сърдито заговори-Мосю Пиер ме предупреди за визитата и затова Ви очаквах.Имам една молба към Вас:не наранявайте повече Кристина!Тя преживя истински шок и ще й трябва време за да се съвземе,но и аз споделям мнението на мосю Пиер,че разговора Ви с нея не търпи отлагане.
-Всичко ще бъде наред,благодаря и не се безпокойте,но трябва да разбера,Марго,трябва да разбера какво се случи тогава и защо изчезна така...!
Алекс не можеше да овладее чувствата си.Личеше,че е наранен,несигурен и болен,болен от любов,завърнала се неочаквано от безвремието.
-Знаете ли,-продължи да говори той-през всичките тези години тя бе заключена в най-отдалеченото кътче на сърцето ми,като изгаряща разума рана,рана,която така и не заздравя,затова и не потърсих любовта отново...Останах сам,необяснимо сам,а тази самота горчеше,болезнено горчеше,...но,...въпреки всичко,...аз все още я обичам,Марго,безумно я обичам...!
-Любовта е разнолика,Алекс-отговори тя-и понякога ни кара да постъпваме необмислено,защото извира от сърцето,а когато сърцето говори,разума мълчи!Такава е тя,непредсказуема и непредвидима...!Хайде,вървете при Кристина!-и го поведе към покоите на любовта.
Алекс вдигна ръка за да почука,но бързо промени намерението си,натисна дръжката на вратата,отвори и прекрачи прага.До прозореца в стаята седеше тя и щом го видя от гърдите й се изтръгна стон:
-О,Алекс...!Обич моя...!
Очите й го гледаха с любов,...недовършена,...жадна,...недоизживяна.
-Ами,сега...!?-запита се без глас той.
По лицето й се спусна самотна сълза и тогава Алекс разбра какво ще се случи.Хвърли се като мълния към нея,взе я в обятията си и впи устни в нейните.Жадни устни,болни от любов.А нейните устни,толкова чакани,толкова желани пиеха дъха му с влудяващ разума копнеж.Ненаситна бе тази целувка,дълга и необуздана от безкрайното очакване на любовта.Кристина се опитваше да каже нещо,но Алекс я спря и с онзи негов,тъмен поглед,подвластен на страстта изрече:
-Недей,Кристина,не говори!В този момент искам само теб и сега...!
После отново облада устните й с устни,повали я на пода и с треперещи от възбуда ръце започна да сваля дрехите й.Искаше отново да я докосва,да пие от аромата на кожата й.Устните му лудешки танцуваха по цялото й тяло,а езика нежно докосваше гърдите и внезапно изчезваше.Изгарящите влажни целувки слизаха бавно надолу,надолу и се взривяваха в хълма на живота,там,където бликаше страстта.После вплиташе бедрата си в нейните и я галеше с ненаситни ръце,сякаш искаше да е сигурен,че наистина е тя,неговата Кристина.“Любов моя!Живот мой!“-шепнеше в лицето й Алекс и пак,и пак я целуваше необуздано и диво,на ръба между разума и лудостта.
От всяка нейна клетка струеше любов.Ръцете й го обгръщаха като здрави въжета,устните й до изнемога търсеха неговите.С набъбнали от желание зърна,гърдите й молеха за още и още целувки.В шеметен танц двете им тела се издигаха като дъга към небето,после отдъхваха за кратко и променяха ритъма,в очакване на мига,в който ще се слеят в едно цяло,в една душа.„Това наистина е той,моят Алекс!Моята съдба!“- казваше си тя и галеше лицето му с нетърпеливи целувки и пак му се отдаваше така,и пак,и пак,с неистово желание,до безсъзнание.После в кратък миг танца на телата им спря и тя усети как изригна вулкана на страстта,огнената лава я заля и бавно изстина...В този невероятно кратък,но вълшебен миг Кристина разбра,че единствената й всеопрощаваща любов се завърна.Отвори очи и видя надвесеното над нея лице на Алекс.
-Благодаря,любов!-прошепна той и в очите му падна прозрачна мъгла.
Не беше нужно да му отговаря,затова просто го целуна по шията и се сгуши в него.Лежаха на пода сред хаоса от разхвърляни дрехи,уморени от двубоя с любовта,но истински щастливи.Стаята приличаше на бойно поле,двамата се спогледаха и се разсмяха,а след това Кристина плахо попита:
-Ами сега,Алекс,ами сега...?
-Преди половин час и аз си зададох същия въпрос,-каза Алекс-затова ще ти отговоря така:този въпрос вече е минало,бъдещето предстои,сега!-и запечата устните й с устни,a после се изправи и седна на пода.
Повече не можеше да отлага,трябваше да поговорят и да изяснят миналото.“Истината сигурно ще загорчи-помисли той-но трябва да си кажем всичко.Споделената болка ще ни помогне да излекуваме раните си.Няма място за повече лъжи.“
Алекс прокара пръсти през косата си,усмихна се на Кристина и заговори
-Имаш прекрасен син...!Мосю Пиер ми разказа за него.
Кристина разбра какво предстои и съобразително отговори
-А ти,очарователна,изпратена ти от съдбата дъщеря...!
-Нали знаеш,мила,Марина не е моя дъщеря и тук е момента да ти разкажа цялата истина,...всъщност... тя е дъщеря на Лили...
-На Лили...?-викна изненадано Кристина и тогава си спомни разказа на Марина при първата им среща,затова тихо промълви-Значи, Лили...?-но не посмя да довърши мисълтта си.
-Лили вече не е между нас,Кристина!-изрече вместо нея Алекс и я прегърна.
-Но какво се случи,Алекс,...защо...?Тя толкова много ми липсваше,а сега...?-питаше тъжно Кристина и по лицето й потекоха сълзи.
-Няколко дни след твоето заминаване,Лили ми се обади много разтревожена.Беше разбрала,че е бременна,а мъжа с когото живееше я беше зарязал внезапно.Теб те нямаше,а тя имаше нужда да поговори с някого.На раздяла ми обеща,ако има някакъв проблем ще ми се обади...
-А после,Алекс,какво се случи после?-попита отново през сълзи Кристина.
-След време пак ми се обади и направо ми съобщи,че е много болна и лекарите не й дават никаква надежда,но смята да износи детето и да го роди,ако болестта й позволи...Не знаех какво да правя,какво да предприема,затова се обадих на сестра й и я помолих да се прибере в България.
Алекс отиде до масата и си наля чаша с вода,изпи я на един дъх и продължи да разказва:
-В деня на твоето завръщане посрещнах сестра й на летището.Не ми беше лесно да й съобщя какво се случва с Лили.Беше разстроена и объркана,но се оказа разумен човек и остана да се грижи за Лили,а аз, уплашен до смърт от твоето внезапно изчезване започнах да те търся...
Алекс отново замълча и погледна Кристина.Изглеждаше така крехка и толкова ранена,че го заболя,но трябваше да й каже всичко,до края.
-След няколко месеца се появи Марина,а Лили ни напусна,с молба да се погрижим за детето й.Помагах на сестра й да отгледа Марина и тя с течение на времето ме прие като баща....
Кристина плачеше и попиваше сълзите си с неговата риза.Плачеше за Лили,но плачеше и нейната душа.Докато слушаше думите на Алекс,лентата на живота й бавно се бърна назад и когато осъзна какво й бе причинила съдбата,промълви с дрезгав глас:
-Значи,....непознатата жена на летището е била,...лелята на Марина...!?
Нямаше как да върне времето назад.Стореното бе сторено.Като черен въглен болката изгаряше сърцето й и нямаше какво повече да каже.
-Ти си била там и си ме видяла...!?-коленичи пред нея Алекс и хвана ръцете й- и тогава си решила,че аз и....-но не довърши мисълтта си,а изпадна в смях,гневен смях,саркастичен,пълен с ирония и самосъжаление,после отново седна до Кристина и продължи да говори-Боже,какво си направила,Кристина...?А аз те търсих,....отчаяно те търсих!Направих невъзможното,щях да полудея от тревога,а ти...?Знаеш ли какво ми причини?Знаеш ли колко те обичах...?Повече от живота си!А ти изчезна без звук,без дума,без разумна причина.Болката от неизвестността щеше да ме убие,Кристина!Болката,че те изгубих така внезапно и необяснимо...
Алекс легна на пода и сложи ръцете си под главата.Не можеше и не искаше да приеме тази нелепа игра на съдбата.Кристина се наведе над него,погали лицето му и отговори:
-Чак сега разбирам всичко,Алекс...!Но,тогава,на летището,изпитах такава болка,такъв гняв и обида,и разочарование...Толкова те обичах,Алекс,болезнено те обичах!Исках да те изненадам и да ти кажа “да“,кроях планове за бъдещето,а вместо това...
-Очите на ревността са слепи,нали,Кристина?-промени изведнъж тона си Алекс и продължи да разсъждава-Половин живот изтече безцелно между празните ни длани.Половин безмислен живот,всъщност...моя живот,за твоя все пак си се погрижила...
Думите му звучаха язвително и поемаха в опасна посока,затова Кристина се изправи срещу него и попита:
-Какво означава това,Алекс,какво намекваш...?
-Александър...!Александър бе твоето отмъщение,нали...?-отговори й той със същите,онези,слепи очи на ревността.
Кристина преглътна обидата,скри пърхащата на клепача й сълза и този път гневно заговори:
-Александър се появи в много тежък момент от живота ми,тогава,когато се чувствах като развалина,с блуждаеща и изгубена душа.Той ми помогна да осмисля живота си,да продължа да живея без теб и да те забравя,да те забравя,Алекс,но единствено това не успях да направя!За какво отмъщение ми говориш...?
Алекс съжали за необмислените си думи и посегна към нея,но тя го спря и продължи да го засипва с думи:
-Глупавата ми ревност скъси и моя живот наполовина,Алекс!Аз така те обичах,исках да те обичам,а сега те обичам още повече,повече от всякога...
Кристина сякаш бе изпаднала в транс.Алекс скочи и се опита да я накара да замълчи,но тя имаше още какво да му каже:
-Александър бе моя спасителен пояс,единствената причина да продължа да живея без теб,да не мисля за теб,да не копнея за теб.О,Алекс,да знаеше само как изгоря сърцето ми от тази наша любов,как изпепели душата ми,как замъгли съзнанието ми и опустоши мечтите ми!Вече не искам нищо,Алекс,в този момент не искам нищо,искам само теб и сега...!
Кристина се сгуши в него като малко дете и докосна с пресъхнали устни гърдите му,там,където бие сърцето.Дланите й се спуснаха по гърба,погалиха бедрата и се насочиха надолу,към върха,където се събуждаше страстта...
-За Бога,Кристина,какво правиш!?-изстена без дъх Алекс и тогава видя в очите й диво желание,посегна към нея,но тя хвана ръката му,отпусна се бавно на пода и го повали върху себе си.
Болката се изтръгна от горещите им тела и преля в урагана на страстта,и пак се любиха така,сляли тяло в тяло,сърце в сърце,преодоляли страховете си и преродени в една душа...

Замъкът на Марго се събуди от ласките на ранобудната зора.Слънцето все по смело надничаше над хоризонта и с топли длани галеше земята.В малката беседка,до градината закусваха Алекс и Кристина.
-Мога да погълна целия свят!-пошегува се Алекс.-Толкова съм гладен!
-И аз,но за теб...!-отговори Кристина и го целуна,после продължи закачката-Жадна съм!
-И аз,но за теб...!-каза той и отвърна на целувката й с целувка.
Кристина се засмя и в очите й пробляснаха дяволити пламъчета.
-Знаеш ли,Алекс?-заговори през смях тя-Любовта нахлу като ураган в замъка и за беда,тук има още две влюбени сърца...!
Алекс я погледна с недоумение и изчака да довърши мисълтта си.
-Нашите деца...!-изрече плахо тя и пак се разсмя.
-Ето,това се казва новина!-скочи от мястото си Алекс-И то прекрасна новина!От днес замъка на Марго ще се нарича Замъка на любовта!
-Това е несериозно,Алекс!Какво ще правим ние сега!-питаше сърдито Кристина и пак се засмя.
Алекс също се усмихна,погали раменете й и каза:
-Децата вече са познали любовта,Кристина и ще ни разберат!Щом те се обичат,значи и ние имаме право на това!Когато си дойдат ще поговорим.Светът е толкова хубав когато има любов,нали!?-отговори той,взе я в обятията си и дълго се наслаждава на устните й.
-Е,гълъбчета!-долетя неочквано при тях гласът на Марго-Май любовта се завърна под стряхата на моя дом!-говореше със задоволство тя.
-Обещах Ви нещо и нали виждате,спазих обещанието си!-отговори й с младежки порив Алекс.
-Не на мен трябва да обещавате,Алекс,не на мен!-каза тя и посочи с очи Кристина.
Алекс остави двете дами да си поговорят и се оттегли.Марго изчака да се отдалечи и веднага атакува Кристина
-Каза ли му всичко...?А най-важното...?
-Не можах,Марго!-отговори тревожно Кристина.-Разговорът ни беше толкова дълъг,толкова болезнен и объркан,че не успях да намеря подходящ момент,за да му поднеса и тази последна изненада.
-Тази изненада може да ти изиграе лоша шега!-каза й Марго-Намери начин да му разкажеш цялата истина и колкото по-скоро,толкова по-добре...
-Знам,Марго,но се страхувам,ужасно се страхувам тази недоизречена истина да не разпилее отново любовта...-отговори несигурно Кристина.
-Тази недоизречена истина е най-ценното доказателство за твоята любов и той ще те разбере,Кристина,когато осъзнае това ще те разбере и ще те обича още повече-говореше й мъдро Марго-Не губи време,а действай!Любовта не допуска тайни и се разпада от лъжи!
О т салона на замъка долетя звъна на телефона и Марго побърза да влезе вътре,после отново се появи в беседката,застана срещу Кристина и тихо каза:
- Александър и Марина са претърпели злополука...!Марина е добре,но при Александър положението е по-различно...!
След по-малко от минута кабриолета на мосю Пиер излетя от замъка.

Когато вратата на спешното отделение се отвори,оттам излезе Марина и щом видя Алекс затича към него и уплашено попита:
-Татко,какво правиш тук...?-после сведе виновно глава и се разплака.
-Всичко мина,Марина!Хайде,успокой се и спри да плачеш!-говореше й Алекс и попиваше с длани сълзите й.
-А.Александър...?Как е Александър...?Не съм го виждала след инцидента!-не спираше да пита тя.
Вратата на отделението пак се отвори и от там се появи лекар,застана пред тях и заговори:
-Както виждате,Марина е добре!Трябва й почивка, за да се възстанови от стреса,но що се отнася до Александър,там нещата са по-сериозни,но в никакъв случай безнадеждни...!След интервенцията на която го подложихме се налага кръвопреливане,но за съжаление,кръвната му група е много рядка.Казано по друг начин,нужен ни е кръводарител и то възможно най-скоро...!
Думите му подействаха на Кристина като шок и тя най-после осъзна къде се намира и какво се случва,но не можеше да говори.В залата цареше тишина,безпомощна и тежка,тогава Алекс дръпна лекаря настрана и двамата заговориха тихо.
-Какво става Марго,нищо не разбирам!-проговори отчаяно Кристина.
-Ще разберем.мила,много скоро ще разберем!-опитваше да я успокои тя.
Двамата мъже тръгнаха към отделението.Кристина не издържа на напрежението и викна:
-Алекс...!
-Не сега,Кристина,не сега!-отсече Алекс и прекрачи вратата,и пак настъпи тишина,безкрайна,тягостна и тежка...
После тишината преля в тих стон на отваряща се врата и на прага на отделението застана Алекс.Направи няколко крачки и се изправи срещу Кристина.
-Нашият син е добре...!- каза той и по лицето му се търкулна горчива сълза.
Думите му сякаш ударха шамар на Кристина.
-Но,...как...?-опита се да отговори тя,но Алекс изригна срещу нея.
-Как разбрах ли...?Това вече няма никакво значение,но така ли трябваше да разбера,че съм баща и всъщност...щях ли да разбера,ако това не се бе случило?Нали нямаше повече тайни между нас,повече лъжи?Така ли искаше да ме обичаш,като ме държиш настрана от най-истинското нещо в живота ми-сина?Пропуснах половината му живот,Кристина,но ще ми стигне ли моя,за да приеме истината,че аз съм му баща...?
Алекс се задъхваше от въпроси,тежки въпроси,болезнени,отчаяни,бликащи от разочарование и гняв.
-Нека поговорим,Алекс,нека ти обясня!-опитваше се да прекъсне монолога му тя.
-Не искам да те слушам сега!-избухна отново Алекс.-Не знам дали ще искам и дали ще мога да ти простя!Нека замълчим,за да не кажа думи,за които после сигурно ще съжалявам...!
Алекс направи жест и показа,че разговора е приключил,хвана Марина за ръка и напуснаха болницата.
-От къде се познавате с майката на Александър,татко и от кога?-внезапно попита тя.
-Ще ти разкажа,Марина,когато му дойде времето всичко ще ти обясня!-отговори студено той и запали двигателя на автомобила.

През следващите няколко седмици Кристина сякаш изпадна в безтегловност.Не й достигаха сили за да се бори с неизвестността.Почти не ставаше от леглото,а възглавницата й тежеше от безпомощни сълзи.Мълчанието на Алекс бе като бавнодействаща отрова,силна и необратима.Във всяка частица на тялото й пулсираше самота и тя се чувстваше безцелна и празна.И пак сълзи,сълзи и мъртва тишина. Само когато отиваше при Александър,събираше цялата си жизнена енергия и се стараеше да изглежда така,както той добре я познава,но той виждаше на лицето й само тъга и един ден неочаквано попита:
-Вие с Алекс се познавате отдавна,нали,мамо?Марина ми разказа,а ти имаш ли какво да ми кажеш...?-и я погледна любопитно.
-Ще ти разкажа ,сине,когато му дойде времето всичко ще ти обясня!-отговори предпазливо тя.
-Този отговор вече ми е познат!-каза Александър и я прегърна.-Ще чакам и ще мълча!Единият от двама ви все някога ще проговори!
После Кристина се прибираше у дома и пак мълчание,и пак сълзи,и мъртва тишина...
Марго виждаше как племенницата й линее и губи желанието си за живот,затова един ден връхлетя в стаята й и с треперещ от възмущение глас заговори:
-Не мога повече да те гледам така,Кристина!Съвземи се,преди тази луда любов да те убие!Казах ти нещо преди време,ще ти го повторя и сега.Алекс е разумен мъж,но любовта му към теб е безумна и това безумие не му позволява да разсъждава трезво.Ти сгреши преди,той греши сега.Дай му време да размисли,да приеме най-вече факта,че е баща.От една страна е твоята любов,от друга,тази към сина,а те няма как да бъдат поделени и когато разбере,че двете му любови са една ще вземе правилното решение,убедена съм в това...!
Кристина гледаше Марго с призрачни очи и прегръщаше възглавницата си,а когато Марго спря да говори тихо промълви:
-Ще го видя ли някога,Марго...?Мина толкова много време,цяла вечност,без дума,без следа!-и пак заплака.
-Ще го видиш и то много скоро,недоверчива моя!-отговори й Марго и я прегърна с майчинска нежност.-Сега се облечи и да слезем в салона за вечеря.
-Не искам,Марго,вие ми се свят,а в стомаха ми сякаш ураган бушува!-умоляваше я Кристина.
-Ти изобщо не се храниш,как искаш да си добре?!От нерви наистина ще се поболееш!-гобореше й с укор Марго,после се замисли и бавно попита-Как се чувстваше преди да се роди Александър,пак ли така...?
Кристина скочи от леглото и погледна с разширени зеници Марго.
-Няма как...!След толкова години,...пак да...-и замълча.
-Аз пък мисля,че съдбата ти изпраща знак,мила!-каза й Марго.-Ако не греша,любовта ще се завърне в моя замък по-скоро отколкото очаквах!

Алекс се затвори в имението на мосю Пиер като отшелник.Пусна брада и като див звяр се опитваше да избяга от капана на разкъсващите го съмнения.Обичащ до изнемога,гневен до полуда, Алекс сякаш плуваше в продънено корито, сред океан от объркани мисли и се чувстваше като удавник.Трябваше да се помири първо със самия себе си,а след това да вземе решение.Съдбоносно решение,изискващо воля,здрав разум и чиста душа.Прошката изискваше време,време за да уталожи гнева и да пречисти любовта.Седнал под тентата в градината, Алекс гледаше с унес в далечината,а мосю Пиер мълчаливо го наблюдаваше и в желанието си да му помогне,да го посъветва,реши макар и плахо да поговори с него.
-Знаете ли,Алекс...!-седна срещу него той и продължи мисълтта си.-В моя съзнателен живот за първи път срещам мъж,който да обича така силно и болезнено една жена!...
Алекс вдигна очи и го погледна с недоумение.
-Не казвайте нищо,нека продължа!-помоли той и думите му зазвучаха по-уверено.-През годините неусетно се влюбих в Кристина,да,влюбих се като глупак...!Дори имах неблагоразумието да й говоря за брак,но тя деликатно намираше причина за да ми откаже.Сега разбирам защо,всъщност,разбрах го още при първата ви среща,разбра го и Марго.
Думите му се лееха като дълбока река и в тях се долавяше тъга от безвъзвратно изгубена надежда.Алекс погледна мъжа и си даде сметка какво си причинява,споделяйки с него своите чувства.
-Защо ми разказвате всичко това?-попита той,изненадан от неочакваната му изповед.
-Защото,приятелю,моята любов е била обречена от самото начало,а вашата Вие обричате сега, с неразумните си действия!-произнесе думите си като присъда мосю Пиер и продължи.-Не превръщайте любовта си в драма,Алекс.През всичките тези години Кристина Ви обичаше с цялата си душа,безмълвно,от хиляди километри разстояние.Сега си давам сметка,защо бе така отдадена и на сина си.Замислете се и Вие,преди да изгорите и последния мост помежду си.Ако трябва да простите, Алекс,прошката ви трябва да е взаимна!А сега ме извинете...!
Мосю Пиер стана и се отдалечи и остави Алекс да разсъждава върху думите му.

Оставаха три дни до изписването на Александър от болницата,затова Алекс реши да го посети отново.Докато синът му се възстановяваше,той често ходеше при него и двамата дълго разговаряха.Алекс постепенно опознаваше сина си и откриваше с бащинска гордост колко много прилича на него,не само физически,но и душевно.Дори в разсъжденията му откриваше свои мисли,а някои жестове несъзнателно копираха неговите.Александър бе порастнал вече,бе станал истински мъж и с времето прие Алекс като приятел,по-голям и мъдър приятел.Затова често търсеше съветите му открито и споделяше с него мъжките си тайни.Говореше му през призмата на своя все още млад и неопитен живот,и откриваше в отговорите на Алекс неподозирани истини.Понякога го наблюдаваше тайно с очи и се питаше,защо този мъж му е толкова близък и с какво го привлича,а и поведението на Алекс подсказваше,че не му е безразличен.
Алекс почука на вратата и влезе в стаята.Кристина се сбогуваше със сина си и щом го видя,кимна едва забележимо и излезе.
-А,Алекс!-забеляза смутения си гост Александър.-Идвате точно навреме!Трябва да Ви кажа нещо важно!Толкова съм щастлив,най-после...!-говореше разпалено той.-Мама ми съобщи прекрасна новина...!
За изненадващи признания Алекс не бе готов,затова изчака Александър да продължи мисълтта си.
-Един ден,само един ден ме дели от свободата!Още утре се прибирам у дома!Не е ли чудесна тази новина...?!
-От чудесна, по чудесна!-пошегува се Алекс.-Значи вече всичко е наред и си напълно здрав!Поздравления!
-Благодаря!-отговори Александър и задъхан от вълнение добави-Нямам търпение да се прибера у дома,да съм сред близките си,но най-вече с мама...!Тя е най-прекрасната майка на света...и знаете ли,...аз безкрайно я обичам...!
Последните му думи се изляха като изповед.Изповед,която неочаквано отключи скритата дълбоко в сърцето му тайна и тогава Александър осъзна,защо мъжа срещу него го гледа така,изправи се и с поглед търсещ отговор в очите му каза:
-Ти също я обичаш,...нали,...татко...?!
Думите му плиснаха като бистра река и се спряха в сърцето на Алекс.В безвремието на мига,той бавно се събуди от дългия мъчителен кошмар и се върна в реалността.В този кратък съдбован миг в гърдите му туптяха две сърца,бащиното и на мъжа,и когато пулса им се сля,Алекс протегна ръце към сина си,притисна го здраво в онази,дълоотлаганата първа бащина прегръдка и отговори твърдо:
-Да...!
Минутите преливаха в безвремие,безвремието в безкрай.Толкова дълга бе тази прегръдка,толкова жадна и пълна с любов,непреживяната любов към сина.
-Моят умен и порастнал син,как разбра какво се случва и кога?-проговори след дългото мъжко мълчание Алекс.
-Ех,татко...!-махна с ръка срещу него Александър.-Как да ти обясня...?Да кажем,че случайните съвпадения в живота ми,напоследък станаха твърде много!Първо,мама случайно припадна,като те видя,после, кръвните ни групи съвпаднаха случайно,дори случайно се оказахме с почти еднакви имена...!После тя се превърна в сянка,с изтерзано сърце и душа, а на твоето лице застина болка и тъга...Аз също съм влюбен,татко,не забравяй това и сега ще те попитам само едно нещо,докога...?
Алекс скочи от мястото си като пружина.Трескавият му поглед подсказваше как трескаво работи мисълтта и в последния кратък въпрос на сина си прозря, каква е истината и къде е тя.
-Благодаря,сине!-отговори неясно Алекс и излетя от стаята.
Александър викна след него през смях:
-Кажи й,че и аз я обичам,татко,но преди това се обръсни...!

Един мъж тичаше по пътя.До широко отворения прозорец, в салона стоеше Марго и когато забеляза самотния бегач,излезе на терасата и се загледа в него.Мъжът бягаше като луд,сякаш преследваше съдбата.Личеше,че е уморен до смърт,спираше за секунда,поемаше въздух и продължаваше да бяга.После направи рязко завой и се насочи към замъка.Тогава Марго разпозна в бягащия мъж Алекс и бързо излезе от салона.След няколко минути Алекс спря пред вратата,освободен от оковите на гнева,без дъх и с пречистена душа.Прекрачи смело прага и пред него пак застана Марго.
-О,не,Марго,този път не искам съвети...
-Алекс!-прекъсна го строго тя-Разбирам обидата Ви и гнева.Късно научихте,че сте баща и то по един необикновен и много болезнен начин,сигурно така е трябвало да стане,но пак ще бъдете баща,затова не си играйте със съдбата и...
В слепоочията му премина волтова дъга,спря с жест Марго и каза:
-Бихте ли повторили онази част от изречението си....
-Ще бъдете баща,Алекс,ще бъдете баща...!-повтори с усмивка тя.
Алекс не каза нищо,отмести я леко с ръка и влезе в замъка.И отново бяг!Бяг към живота,към любовта и към неговата,единствена Кристина.Връхлетя като ураган в стаята,хвърли се на колене пред нея и наведе глава.
-Какво щях да направя...!Знаеш ли,какво щях да направя...?
Първите думи се отрониха бавно и тежко,а Кристина го гледаше неопределено и мълчеше.
-Помниш ли онзи стих,който ти казах преди много години?-попита я Алекс и започна да рецитира-\"За мъничко любов,пребродил бих света,като слепец протегнал длан за милостиня...!\"Тогава мислех,че съм пребродил моя свят и съм открил в своята шепа любов,но сгреших,Кристина,сгреших...!През всичките тези години съм бил сляп,сляп от любов и от очакването тя да се завърне,да се завърне твоята любов...!
Алекс замълча,хвана ръцете на Кристина и ги допря до лицето си.
-Знаеш ли кой ме отрезви...?Александър...!Нашият син ми говореше за любов и тогава изтрезнях,...но,...тази наша любов е нечовешка...!Нямам повече сили да живея така...!-говореше той,сякаш това е края, а после продължи с усмивка-На първият ни син станах късно баща,така пожела съдбата,но за втория няма да й позволя да се намеси!
От гърдите на Кристина се изтръгна въздишка.Отчаянието отлетя,тъгата се стопи и за първи път,след толкова години,по лицето й побягна щастлива сълза.
-Само веднъж,любов моя,само веднъж....-промълви тя,но нямаше повече сили да говори.
По лицето й рукна поток от сълзи,хвърли се в обятията на своята единствена и всеопрощаваща любов и сля дъха си с дъха на Алекс...

След няколко месеца в замъка на Марго изплака бебе.Изтощена,но безкрайно щастлива,Кристина приемаше поздравленията на близките си.
-Ето,че се сдобих и с втори внук!-каза й с вълнение Марго.-В замъка ми най-сетне царуват мир и любов!
-Какво по-хубаво от това!?-добави мосю Пиер.-Поздравления,Кристина!
-Честито!-каза и Марина.-Знаете ли,така и не успях да бъда сестрата,която Александър така искаше да има,но съдейки по мълчанието му мисля,че ще се съгласи и на брат!
Всички се засмяха и тогава в стаята влезе Алекс.Гушнал до сърцето си крехкото създание,с влажни очи,приближи до Кристина и тихо промълви \"Благодаря,любов!\"
-Първият на мен...!-каза той, потупа Александър по рамото и погледна отново Кристина.-Вторият на теб...!-и тържествено произнесе-Представям ви Кристиян!
Александър пое бебето от баща си и каза с усмивка:
-Искам,когато си дойдем с Марина за ваканцията,братчето ми вече да е проходило,за да го учим заедно да рита топка!
-А аз какво ще правя...?-попита обидено Кристина.
-Ти ще продължиш да ни глезиш,мамо и ще ни обичаш,както досега!-отговори Александър и я целуна.
-Такава ли ще бъде и нашата любов?-попита го Марина.
-Нашата любов ще бъде още по-силна!-каза той и намигна на баща си.-Ще бъде единствена и всеопрощаваща,...защото се ражда само веднъж,любов моя,...само веднъж...!