„Не те обичам, лято. Вече не!”
Бианка Габровска
Опитах се да те намразя, лято.
Но ти ме стрелна с миглите пшенични.
Изсипа топъл дъжд върху житата.
И ме наказа пак да те обичам.
Опитах се да те прогоня, лято.
Но ти изгря над гърбавия хребет.
Погали ме с крило от южен вятър.
И ме остави влюбена във тебе.
Не исках да ме притежаваш, лято.
Но ти ме грабна в огнена прегръдка.
Примряла ме положи на земята
и се изгубих в твоята безплътност.
От мен не можеш да избягаш, Лято...
Притеглена от златната магия,
преливам в теб като вълна, която
в черупка бисерна ще те открие.
Бианка Габровска