Във ерата на слепите души
отварям страниците за живота,
човекът от градивен днес руши,
доброто смачква със охота.


Еволюирал от съвсем първичен,
в метаморфозите на съвестта
съзря в неповторим и единичен,
в хуманността изливаше страстта.   


Настана време на технически прогрес,
материята хвърли сянка на душата,
сега се давим във духовния регрес,
човешкото загуби си правата.


В обратна пропорция чезнат
годините, минали с човечността,
в пресечната точка пропаднахме в бездна
днес плащаме греха на съвестта.


Вървейки нагоре - затваряме кръг,
в развитието си вървим назад,
началото ни връща при дивака с лък,
първични, но с далеч по-силен впряг. 


/ Още един живот, стр.5/