Вече бяха изминали няколко дни от злополуката с Доктор Иванов. Той все още лежеше в кома.
Елена си взе отпуск и стоеше неотлъчно до него.
- Момиче, ние ще се грижим за Доктор Иванов - една възрастна лекарка я погали по рамото. - Не си спала от доста време, изтощена си.
- Ами ако не се събуди, искам да съм до него каквото и да се случи - отвърна през сълзи младата жена.
- Отиди, почини си дете и ела утре. Ще му направим още изследвания. Ще присъстваш, ще видиш резултатите.
Елена се съгласи. Целуна Даниел, погали го по ръката и тръгна.
Нощта беше необичайна. Отново сънува същия сън - яздеше през полето, после се наслаждаваше на залеза. Но тази вечер сънят продължи - тя отиде в красив замък от червени тухли, слезе от коня, а юздите пое силен мъж. Та това беше Даниел, какво прави в съня й. Двамата си размениха кратки погледи, след което тя с гордо вдигната глава влезе в замъка. Качи се в една от стаите, започна да се съблича, разпусна косите си пред огледалото и Елена се стресна. Събуди се уплашена. Беше видяла лицето на жената в огледалото, наистина беше самата тя. До този момент не беше сигурна, въпреки усещанията в себе си.
Стана, направи си кафе и седна на балкона. Небето беше толкова красиво и успокояващо. Лавандулова нощ покриваше големия град, а звездите сякаш си намигаха помежду си.
Медицинска сестра, интелигентен човек - да вярва ли в прераждане?! Беше толкова озадачена, мислите бушуваха в главата й.
На следващия ден на път за болницата мина през библиотеката и взе няколко книги на такава тематика. В една от тях прочете, че човек се преражда 777 пъти, но само в дванадесет от тях среща сродната си душа. И ако не си е научил урока в предишен живот, продължава да го учи в следващите.
Как да вярва на такива твърдения. Живее в толкова материален свят, хората така са затънали в меркантилизъм, че май забравиха ценностите.
Минало и настояще в момента се бяха преплели в живота на Елена и Даниел. Двамата плуваха в тези вълни на времето и всеки търсеше своята посока...
През този ден направиха на Иванов скенер, ядреномагнитен резонанс и всички изследвания бяха в норма, показваха нормална дейност на тялото. Само дето той не се събуждаше по необясними за всички причини, душата му пътуваше някъде.
Елена си уговори час за следващия ден при Доктор Петров - психиатър.
- Здравей мило девойче! - посрещна я мъж с прошарени коси, очила на челото и топла бащинска усмивка. - Как е Даниелчо?
- Все още е в кома Доктор Петров. Много съм разтревожена.
- Кажи сега какво те води при мен, кои извънземни ти говорят - усмихна се възрастният лекар.
- Знаете ли, от известно време, откакто сме заедно с Даниел, сънувам един и същи сън, много странен. Чувала съм за регресия в минал живот чрез хипноза. Ще го направите ли за мен? Моля Ви, трябва да си изясня нещата!
- Мило момиче, хипнозата не е детска игра.
Пациентката разказа своите сънища, сподели своето озадачение и недоумение.
- Може би сме били заедно в минал живот. Искам да разбера какво се е случило Доктор Петров. Ако е просто сън нищо няма да видя нали?
- Наистина в съвременната медицина хипнозата е ефективно средство за изследване на предишни животи. Хората много не вярват на тези работи, повечето идват от любопитство, а то е метод за лечение. Всеки иска да види, да докосне нещата, за да повярва в тях. Учим от приказките, че най-хубавото и най-ценното е невидимо за очите. Но въпреки това повечето люде не приемат съществуването на Душата и астралния свят. То вероятно има хиляди светове, за които не знаем, ама нали сме си всезнайковци вкопчили сме се в материята. Ами добре, убеди ме, ще ти помогна. Щом е в името на любовта - да го направим! Здравето и любовта са най-ценните дарова на тази земя!
Елена легна на една кушетка и докторът започна сеанса. Тя се почувства лека като перце, което като че ли се понасяше във въздуха. Изпълни я усещане за вътрешен мир, хармония и свобода. О, да, онази свобода, която чувстваше яздейки през полята...