Откривах те в сълзи небесни.
И в сенките на плачещи върби.
И знаех, че твоя съм невеста,
и само Бог за тебе ми мълви.

И знам, в сърцето че те нося.
И в твоето, че грее моят лик.
Недей задава никакви въпроси -
обичам те от първия ни миг.

За мене - си цялата Вселена,
събрана в твойте обични очи.
Ти събуди Любовта във мене,
а вече дълги векове мълчиш...

Изписах небето за тетрадка.
Стихове за теб изписах там.
Останах странстваща загадка -
сърце, със Обич пълен храм...