Колко често мечтаеш, колко често любуваш се?
Колко често ругаеш, колко често бунтуваш се?
Колко често влюбен/а си, колко често жадуваш?
Колко често сънуваш ти, колко често ликуваш?
Ала времето лети ли лети, времето тече ли тече, вовеки напред без спирка, в захлас.
От време на време поглеждаш назад, от време на време на място застиваш.
От време на време духът ти е плах, от време на време душата ти плаче.
От време на време умуваш на глас, от време на време умът ти се губи.
От време на време в мислите спускаш се, и понякога давиш се в тях.
И пак времето лети, задминава ни.
Ние се губим, крием се, бягаме... отново объркани, обратно се връщаме.
Къде сгреши? Защо се обърка? Какво пак направи? Какво надроби?
 Къде пак отново изгуби се, къде пак всичко отново прибра?
А времето пак лети ли лети, назад не поглежда и нашепва дори:
\"Напред обърни се, главата вдигни, към небето ръце протегни и частица от слънцето за себе си свий!\".