Дали ще бъда аз ако различно,
посрещам всяка идваща вълна?
Макар да ти се струва прозаично,
аз се обичам истински така...

Със всичките си грешки и кусури,
в очите скрила огнени стрели...
В душата приютила трубадури,
във шепите си стиснала звезди.

Във погледа със топъл юлски вятър,
понякога спокоен, друг път див.
Със усета за морски бриз, когато
във мен потънеш и се чувстваш жив.

Море от обич, ураган от нежност,
и цялата вселена в две ръце...
Едно сърце преливащо, копнежно,
спокойствие и взрив в едно лице.

Такава превъзбудена душевно -
тропичен вятър, страшен ураган.
Обичаща те, като за последно,
нали такава точно мен избра...

Дали ще бъда аз ако различно,
посрещам всяка идваща вълна?
Макар да ти се струва прозаично,
точно такава ти си ме избра!