\"Да слушаш...\" - той в ухото й прошепна
и тръгна си от нея като чужд.
Не знаеше как нейното сърце потрепна,
обичаше тя всичко в този мъж.

\"И ти да слушаш\" - тя отвърна
поглеждайки едва през рамо,
а искаше да спре и да се върне,
и следващо сбогуване да няма.