СЪРНИЧКАТА
Стоях на спирката и чаках тролея да дойде, едни пътници да слязат, други да се качат и превозното средство да отмине, за да пресече улицата, където беше училището на децата ми.
ЛИЧЕН ПРИМЕР
Ние сме три сестри- аз съм най- голямата. Дали е имало по това време детски градини или не, не знам, но мама не работеше, за да може да ни гледа. Дипломирана шивачка, тя шиеше само на съседки я блуза, я пола срещу брус сланина или парче сирене. Издържахме се само от чиновническата заплата на баща ми. Мама преправяше от таткови и нейни дрехи на мен, от моите- на сестрите ми. Държеше винаги да сме чисто и спретнато облечени. Не сме били бедни, но живеехме много скромно. Месо рядко виждахме в менюто, но пък татко държеше винаги да имаме всичко най- необходимо. Обичаше да казва, че по- добре да дадем парите за храна, отколкото да пълним джобовете на лекарите. Всяка зима ни купуваше рибено масло. Ние се мръщехме, но той беше неумолим. Изпием маслото от лъжицата, стиснали с два пръста носа си и веднага пиехме зелева чорба. Така бяхме здрави.ВЪЛШЕБНАТА ЦЕЛУВКА
По принцип децата са любопитни, но малкият ми внук беше повече, отколкото трябва. Когато още нямаше и годинка, не можехме да го оставим и минутка без наблюдение. Шеташе човекът - отваряше шкафчета, бъркаше в контактите и какво ли още не... Особено примамлива цел беше отоплителната нафтова печка. Една сутрин хванах пръстчето му и го допрях до топлата печка. Юнакът направи гримаса от болка, но не заплака. Аз имах принцип- никога не виках, когато паднеха- преценях дали се е ударил лошо и вземах ефективни мерки, ако има кръв и прочие. Но когато беше нещо леко, взимах пръстчето и го целувах. Болката веднага отминаваше и пострадалият се усмихваше доволен, че сме я излекували. Децата си знаеха, не плачеха когато паднат или се ударят, а тичаха да целуна пръстчето или удареното място. Така болката на мига минаваше, а според тях моята целувка беше вълшебна и лековита.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me