...в тишината

на малки глътки

попивах изгрева,

а в пясъка приютени

спяха хиляди звезди...

...в тишината

снопчета на кръпки

играеха по вълните

без вятъра смирени

теглеха душата ми

през влажните очи...

...в тишината

времето събирах,

като детски пъзел,

парченца радост и тъга.

Напълних гърдите с въздух

и никой не видя

издайническата сълза...

...в тишината

никак не боли!

В стъпка лятна, в преди
на части сърцето ми дели.

Една вълна

пресните следи отми,

в тиха въздишка

денят отново се роди...