Живяла съм и преди в този свят, усещам го като майчина пазва. Предчувствам в него всеки обрат, душата винаги ми го подсказва. Живея задъхано в радост и болка. Не ходя, летя от първия си ден. Надбягвам мечтите си в обиколка на моя свят стар и вече уморен, от алчност и злоба потънал в мрак. В него непрогледнал се лута човека, не разбрал, че всеки друг човек му е близнак, който също мисли, чувства като него и действа ответно. Просто няма как.
И преминава живота в тъжно-сиво, в борби за надмощие или за сух комат и вместо радост, болката ни залива... А толкова е просто- Човек за Човека е брат!
Живяла съм и преди в този свят, душата ми помни по-добри времена. А времената нали хората ги променят, но все забравят най-важното - Любовта.
Настъпило е време за промени- със злото е време ние да се разделим. Да се вгледаме аз
в теб, ти- в мене и обикнали се, напред да продължим.
aza_9