- Коя си ти? - почти без глас прошушваш.
Търкулва се мънистен нежен смях.
A зайчетата слънчеви промушват се
в очите ми. Пленен потъваш в тях.

Опияняващо по устните танцуват 
ефирни, мамещи и чудни тайни.
Забъркват хаос пламенен, флиртуват,
обсебват мъжките ти мисли трайно.
Проблясва жаждата в частичка време, 
притичва по сърдечната октава.
За нещо сладко чувството във тебе
разпалва се до лудост, до жарава.

- Копнежът ти роди ме и се случих -
реална, твоя, истинска. Сега
на щастие дойдох да те науча.
Досети ли се? Аз съм любовта!