Не, този път няма да чуеш,

колко въздишки изпратих по теб

и няма нужда изобщо да спорим,

един за друг колко не сме.

Преди теб имах достойнство,

и гордост беше моето име,

сега ми е нужна вихрушка, порой,

за да отмие след тебе срама ми.

Че за шепа трохички любов,

забравих  вече коя съм.

Непозната ще бъда за теб.

Кой обича човек недостоен?


Orchid 10.09.2013 г.