Не.
Но когато те няма...
Погледите, които посрещат моя,
са просто редичка от копия
на една и съща снимка,
от която не трепвам.
Пространството
опустява
без онази трептяща тишина,
предизвикана от смисъла
на гласа ти.
Топлината,
която прониква през кожата ми
и усмихва мислите ми,
изчезва
заедно с
най-живата чувствителност
на тялото ми.
И ми липсва оная магия,
която се вплита в кичурите ми
и с невидимото си пърхане
разпръсва материалността
на миниатюрни парченца,
докато остане само усещането за
безумно
радостна
безтегловност
в сега-то.
Това,
което ми липсва
всъщност
не се вижда и чува.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me