Такъв, какъвто си...
Дали ще се наситя да те срещам?
Очакването винаги греши.
А ти си все така отсреща.
На другата страна на същността си
оставаш, без да те познавам.
А после... неочаквано се връщаш.
Причината остава неизказана.
Сега ще те оставя да заспиш.
В ръцете ми. И просто ще те гледам.
Ще те изчакам утре да вървиш.
И аз не искам да остана.
Било е по-добре да тръгна.
По тротоара с повечето хора.
Видя ли? Навън е вече есен.
И чувствам вече мъничко умора.
Така и не разбрах какво ми каза.
Поисках без причина да те видя
и да седя до теб без разговор.
И да изчакам лятото да мине.
А улицата е така прекрасна.
Сега ще се разходя за последно.
От утре вече ще е хладно
и нищо вече няма да е редно.
Не ще е редна срещата случайна.
Случайно няма да намина.
Когато свърши зимата безкрайна
толкова неща ще са отминали.
Може би едно ще се усеща -
това, което в мене промени.
Да искам да те гледам ненаситно
и безкрайно - такъв, какъвто си.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me