Такъв, какъвто си...

Дали ще се наситя да те срещам?

Очакването винаги греши.

А ти си все така отсреща.

 

На другата страна на същността си

оставаш, без да те познавам.

А после... неочаквано се връщаш.

Причината остава неизказана.

 

Сега ще те оставя да заспиш.

В ръцете ми. И просто ще те гледам.

Ще те изчакам утре да вървиш.

И аз не искам да остана.

 

Било е по-добре да тръгна.

По тротоара с повечето хора.

Видя ли? Навън е вече есен.

И чувствам вече мъничко умора.

 

Така и не разбрах какво ми каза.

Поисках без причина да те видя

и да седя до теб без разговор.

И да изчакам лятото да мине.

 

А улицата е така прекрасна.

Сега ще се разходя за последно.

От утре вече ще е хладно

и нищо вече няма да е редно.

 

Не ще е редна срещата случайна.

Случайно няма да намина.

Когато свърши зимата безкрайна

толкова неща ще са отминали.

 

Може би едно ще се усеща -

това, което в мене промени.

Да искам да те гледам ненаситно

и безкрайно - такъв, какъвто си.