По светлата пътека на времето ще тръгна,
защото тъмната смирено извървях.
Във миглите на Любовта ти ще осъмна,
да издухам от Душата полепналия прах.

Ще се пригаля в теб пречистена и бяла,
понесла в шепи мечтата си за нежност.
В сърцето ти ще се прелея - като отвара
от копнеж, магия и лунна безпределност.

Отвара, даряваща сърцето с Вечност -
запалва шеметния огън във кръвта.
Море ти дава от светлина и звездност,
на сбъднатост припява в тебе песента.

Ще тръгнем с теб по лунните пътеки -
ръка в ръка, очи в очи, сърце в сърце.
А Любовта - звездичка, ще ни свети
и трасира пътя към неоткрити светове.

val - Валентина Цвяткова