Седя и мисля, мисля и седя… и колкото повече седя, толкова повече мисля, а колкото повече мисля, толкова повече седя… Ама, че работа! За какво всъщност мисля?
            Изведнъж чувам крясъци. Извръщам глава към прозореца и виждам ято патки се отправят към близкото дере. Нещо блесна в мозъка ми. Аз патка ли съм или не? Ако съм, то тогава приказката за оная моя прароднина е вярна – от много мислене ще взема да се гътна. Ако се гътна, ще стана ли? А, ако стана, няма ли да се гътна пак? Иска ми се да не съм патка, но тогава защо ме викат тия отвън? Ами сега? Какво да сторя? Голяма загадка!
            Господи, помагай, че доникъде няма да стигна с това мислене!…
            Точно в този момент нещо ме накара да се обърна. Гледам - в стаята сме всички колеги. Едни мечтаят, други дремят, трети кръстословици решават, а уж всички сме седнали да мислим... Чудна картинка! Защо ли сме в залата? Нещо щяхме да решаваме, да обсъждаме, ама какво?
             В този миг вратата се отвори и се появи шефът ни. Усмихна се и каза:
            - Дами и господа, почивката ви изтече. Стига толкова мислене! Трябва вече да сте решили какво ще правим, за да успеем. Залавяйте се за работа или си подавайте оставките!
            Ааа, не! В тия смутни времена на безработица и икономическа криза, аз да не съм патка?! Никаква оставка! Ще стоя във фирмата – ще работя и ще мисля…

Рая, Вид, юли 2013