Ти нямаш име.
Само няколко хасти
обрамчват портрета ти
и го разглобяват на части,
от… износване.
Ти нямаш образ.
Носиш маска на себеподoбен.
И му подражаваш – от части.
А тя пристяга сънните ти артерии.
Симбиоза си –
от несподеленост
и случване.
И не сънуваш цветни облаци.
А вървиш пряко,
по безконечните
ламаринени… покриви.
Само рухналия комин
е твоят малък остров.
Сутрин не сънуваш котки.
Защото сетивата ти са
по-мъртви от клетките.
И безкрай будуваш,
а маските са на свършване…
Нямаш повече опити.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me