Ще протегнеш ли ръце към мен със нежност, да ми дадеш букет от обич и надежда. За мен ще донесеш ли слънчеви лъчи - топлинка да има в студените ми дни. Ще хванеш ли за за мен ресните на дъгата, че да изтрият от очите сивотата. Дай ми милувката на нежен вятър, да се изпълни Душата ми с поезия и цвят. Нашепвай ми слова за незабрава, да звънят в сърцето струни на китара. Да бушуват като хала страсти и копнежи, да си припомня с теб небета и летежи. Във райската градина с обич ме водИ, махни от паметта ми неслучените дни. Сърцето ми да пее от Любов и споделеност, смъртта да онемее и човешката ни тленност. ...Живот във вените да се прелее... живот... със дъхаво ухание на Вечност...