Откакто се помня те нося в сърцето
и част си от моята тиха тъга.
Тъй мястото ти благославяш, където
Небето, Земята се сливат в една
прегръдка, застинала от вековете
и носиш утеха във скръбния час,
и с много Любов ти топиш ледовете
в сърцата човешки във всеки от нас.
Ти носиш ни нова и светла надежда,
висок си и истински, чист идеал,
и място достойно на всеки отрежда
животът ти - жертва и подвига цял.
11.09.2013 г. ЕЛИА
София