Душата ми във мен
от Бога милост проси,
че всеки минал ден
поставя ми въпроси.

Озъбват се сега
житейските зверчета.
Трошат го веднага
на хиляди парчета.

Разкъсват го със яд,
кръвчицата му пият.
А вечер са в наряд
и злобно пак си вият.

И нямам вече сън
спокойно да заспивам.
Изнизвам се навън
и с утро се напивам.

Утехата за мен
е чашата горчива.
Така съм всеки ден
с надеждата фалшива.