Липсва ми кафето сутрин... с теб...
Ти не жалиш, аз не плача...
кафето изстива и с него нашата мечта....
аз се моля, ти не хаеш и горчи от таз тъма...
за тебе мисля... и дълга е за мен нощта,
но ти не виждаш таз сълза...
обричаш ме на самота...
но аз оставам тъжна и сама...
и в таз копнежна вечер...
с кафе- изстинало от самота...
останало от сутринта...
прехапвам устни и оставам със...
\"теб\" до сутринта...
притихнала, смълчана...
в чашата се взирам-
търся познатото лице-
но не виждам усмивката желана,
а само бесни ветрове...
утихнала... и... поразена
отпивам глътката една...
последната горчилка...
проплаках тихо... останах пак сама,
но повей ме разсея...
аз просто легнала съм си сама...