Даниел беше объркан. Мислите и чувствата му бяха оплетени, като нишки от конци на развален стан. Усукани и завързани.

Цял живот чакаше и искаше да я срещне, красивата жена с вълшебни форми, но и с прекрасна душа. Обикновено срещаше само първото. Външна красота изпразнена и сива отвътре.

Работеше, като модел на дрехи за няколко модни агенции. В Париж, Милано, Лондон и където го повикат. Когато се сдоби с популярност и не без помощта на една влиятелна дама на около шестдесет, на която трябваше да отделя специално внимание, стана водещ на модно предаване по телевизията. И вече не бе съвсем същият. Душата му разбра цената. И сега се питаше, заслужава ли това за което мечтаеше?

“Най-добре облеченият мъж в Галактиката” – така се казваше предаването му и той бе горд, че сам избра името и шефовете на телевизията го одобриха.

За седмица стана още по-популярен и жените почнаха да го преследват, като тигрици, антилопа.

Отначало му бе интересно. После, някак си усети нещо, като унификация във всички. Едно шаблонно поведение и желания.

Все едно всички си приличаха и бяха, към вечерното меню. Блюдо със стриди и в нито една нямаше бисер!

Каймакът на обществото, по скоро бе гримирана суроватка.

Толкова е объркана и противоречива човешката душа. Винаги иска това, което няма, и когато го получи и му се насити, му става, като даденост и вече само започва да ползва човека до себе си, и чувствата не са същите или въобще ги няма. Механичност, рутинност. Просто кукли с различни функции и способности.

Имаше едно тефтерче, нарочно ползваше тефтерче, защото бе хванал две дами да му ровят из телефона. Бе го взел през първите години, когато му бе интересно и забавно. Не, че сега не му беше, но не срещаше нещото за което копнееше душата му,  онова нещо, истинското. Смяташе, че ако го срещне, ще разбере.

Преглеждаше понякога тефтерчето. Бе го номерирал. Номер едно – Лиза - добър френски. Номер две – Бети – пълна програма. Номер три – разказва интересни истории.. Номер четири –влиза в роли  и така нататък.  Но повечето бяха в графата хубав френски и спираха до там.

Сигурно и той бе в списъците им под някакъв номер.

Различните възрасти, предопределяха и различни желания. Смяташе, че чистите чувства изпитват хората докато са все още ученици, и с настъпване на зрелостта, с навлизането на материалното и интересите, нещата се променяха. Не за всички, но за повечето.

Всъщност бе открил интересна зависимост между, красота, пари, дух и мисли. Колкото повече красота и пари, толкова по-малко душевност, чисти мисли и добрина. И пак има изключения, нищожни, но има.

С времето му стана все едно, но се стремеше да не бъде въвлечен в сферата на измамни интриги и помия. Един лъскав живот отвън, а махнеш ли опаковката, вони.

Имаше един израз, който не бе споделял с никого – “човешка търговия”. Не можеше да го обясни напълно с думи, защото сякаш думите нямаше да стигнат, но го усещаше, а това бе по-важно.

Същото усещане, че думите не са достатъчни за да изрази чувствата си, изпита, когато се влюби за първи път. А бе едва на дванадесет.

Но сега минаваше тридесет. Той ясно осъзнаваше, че един ден, когато вече така или иначе ще се е овъргалял в торта, може да срещне една невероятна, чиста  жена. Един недокоснат и нешлифован диамант, към, който със сигурност ще са протегнати безброй  ръце и единственото, което ще искат е, да го шлифоват и дръпнат в блатото за да не блести толкова и да стане, като тях.

Хората са завистливи и никой не иска да вижда блясъка на друг и да разбира собствената си “нечистоплътност”. 

Съдбата е изумителна комбинаторка! Тя много често събира чистите души с покварените. Сякаш да види, кой ще надделее или за баланс.А колко забавни и интересни са понякога лошите момчета и лошите момичета. 

Но не напразно в едни книги пише - \" бялото при бялото, черното при черното\".

Но пък, колко еднообразно ще бъде. Опитваш много ястия, докато разбереш, кое най-много ти харесва. Дали много хора постъпват и със секса така?! Това прави ли ги аморални?!

В крайна сметка всеки оправдава и защитава пороците си, желанията си и себе си! Личната истина!

А кое е порочно? Порочно ли е да изпитваш страст и желание към красивите неща и жени? Да искаш да ги имаш, да ги докосваш, да им се наслаждаваш и да им доставяш и на тях радост от това, че са желани?!

Веднъж един закоравял коцкар му бе казал – “ Хората са много променливи. Най - вече жените. И въпросът с изневерите се крие във въображението. Единият от въпросите, който ги мъчи е –

“А дали няма да бъде по-различно, по-интересно, по-забавно, по-вълнуващо, по-вълшебно?! И любопитството ги гризе отвътре и ги подтиква”.

А всъщност много често си е като тренировка и навик.

Трябва да има някаква буря, някакъв тормоз в душата на човека, това е явно целта на Съдбата. Не трябва да има доволни и щастливи хора, за да не се залежат и отпуснат от задоволство и щастие. Пуска им по малко еуфорични мигчета и то само ако е в настроение.