Днес ми бяха разказани две човешки съдби...и се разплаках...после се замислих!Едната е на човек - колега, другата на човек - баба ми.Първият е пред пълен разрух - финансов! Банката е на път да му вземе апартамента, заради неплатени дългове от брат му, защото е ипотекирал апартамента си, в помощ на брат си и той не си плаща вноските!Вторият е на път да изгуби живота си, защото е диогнастициран с рак на дебелото черво.

Първият е на 50, вторият лиричен герой е почти на 80....
Коя загуба е по-тежка? Тази на апартамента и къде ще живеят децата му или тази на един живот и къде ще живее душата му?
Всички ще кажат - Ами, тя се е наживяла, постигнала е нейното, а те да останат на улицата?... Но за нея няма улица! Не сме достигнали тая възраст - не сме осъзнали!
Че за тая възраст няма граници - че за малкото време живот, ще се борим до кръв, както животните!
Ако сме поставени пред избора ипотека или живот - ще изберем Живот, макар и да живеем на улицата!
Че ако знаем, че ни остават 3 дни, ще ипотекираме три апартамента, за да си купим ЖИВОТ!
Че ако сме живяли 80 години, ще съжаляваме за 70 от тях!
Че ако посрещаме Залез, ще искаме да видим и Изгрев!
Че ако ни е страх от пчели, ще искаме да сме Цвете!
Че ако нямаме какво да ядем, ще се радваме и на трева, а не да се оплакваме, че няма деликатес на масата!
Че ако нямаме телефон, можем да крещим и всеки, нуждаещ се от нас/или ние от него/ да ни чуе!
Че ако планина няма - има море!
че ако няма море - тогава ОКЕАН!
че ако ние сме слепи, ще искаме очила!
Че ако сме с един крак - ще искаме два!
Че ако нямаме слух - ще искаме музика!
Че ако знаем, че часовника тиктака - ще отброяваме с него! И за съжаление ще отброяваме всички неща, които сме имали възможност да изживеем, но не сме...... защото за нас те са били просто даденост - въздух, вода, храна, ЛЮБОВ!
Ще се питаме - магнитчетата за хладилника ли бяха по-важни; или снимките на фотоапарата; или счупената пералня и изгорелият котлон; или моментите, в които можехме да целуваме, а ние се отдръпвахме;моментите, в които да се смеем - ние се мръщехме и анализирахме...какво? Живот? А той през цялото време е бил около нас!
Чакал е! Събирал е емоции! Разшифровал е! Търсил е причина! Негодувал е! И е бил сляп!
За какво?!?
За живот!
И в крайна сметка - какво следва? Какво има след нас? Какво пропускаме?
Ипотека или Живот?
Кратък и никога НЕДОСТАТЪЧЕН!!!...Никой не знае...Живот ли е било или просто........точки.......