През прозореца на Орион те гледах
в измама свята те превърнах аз,
всяка нощ косите твои следвах
и болезнено недоловимия ти глас.

Една усмивка снощи ме събуди-
върху плакалата с грим Луна,
в съня ми непреклонна се изгуби
за да дойдеш ти на моята врата.

Цялата поръсена във злато
след преследване на своите мечти,
след звезден дъжд по теб прокапал,
преди да те изпрати, като \"Остани...\"

И утрото не ме погледна даже,
а ни подмина с поглед - \"бисерна роса\",
че трябваше с теб нещо да си кажем -
\"Обичам те\" и да започнем любовта!