Писък на чайка. Шум от крила.
На брега жена се вайка. Вдига ръка.
Морско вълнение... носи мълва.
Шумно опровержение. Идва вълна!
Закъсняло лято. Голям огнен пожар.
Запалва богато отново лятната жар!
Залезно ехо пристъпва без свян.
Спомен от далеко събужда нов блян.
И е сложно небето - окото на Бог.
Примира сърцето от силния грохот.
Защото... небесния поглед е строг!
И от високо наблюдава всеки живот!