Народът спи в люлката блатна.
А някой за всички будува, не спи.
Кога ще станеш, ти, моя златна,
над райските врати, за да бдиш?

Народът спи, зад оловни завеси…
Кръвта му изтича в лудешкия сън.
Самолети, с услужливи стюардеси
изнасят богатството ни навън…

Народът спи, а някой целува клада,
и стъпва бързо по жар разгорена.
Аз виждам те, моя Родино млада,
волна и вечна, напред устремен!

08.09.2008