- Какво не разбра, сменил съм маслото миналата седмица, не спира да трака...
Седях и гледах наглото същество, необръснато, запасано наполовина и с немита коса, и се чудех дали да го изритам веднага, или първо да го накарам да плати за двата отнети часа.
- Проблема ти е в луфта на клапаните, 0,23 до 0,33 милиметра...
- Няма как да е в клапаните, проверих! – прекъсна ме той, при което вече не издържах, изправих се и пристъпих толкова близо, че той се стресна и направи крачка назад.
- Ще ти затегна приклетите клапани, и ако спре да трака, ти ще ми платиш ремонта – изръмжах, и той заклепа на парцали.
Явно осъзнаваше, че бях права докато ровех под капака и жертвах поредната тениска, омазана с моторно масло, но гордостта му не го оставяше да признае.
- Дръж – хвърлих ключът и той стреснато го хвана. Ударих капака за да се затвори, качих се, изкарах колата му от гаража, и направих кръгче измежду останалите спрели автомобили отвън. Движеше се идеално без никакъв шум. Слязох и протегнах ръка. – Плащай.
- Ама... Ама аз, ами ако затрака отново?
- Имахме уговорка – избегнах въпроса му. – Плащай!
Той бръкна в джоба си, и пусна смачкана банкнота в ръката ми с кисело изражение. После се врътна и го чух как избръмчава недоволно от гаража.
- Блестящо представяне – чух от дъното на гаража.
Джейсън и Майк бяха седнали на коженото диванче и ми пляскаха. Подсмихнах се.
- Някои хора не знаят какво искат.
- Този повече няма да се върне тук – Майкъл се изправи и отиде до хладилника да си вземе бира.
- Вие няма ли да помогнете, не правите нищо друго, освен да ми прессушавате бирените запаси.
- Гаражът е на твое име – отбеляза Джейсън и ме дръпна към себе си, седнах на коленете му и се наведох да го целуна, когато ниско ръмжене откъм вратата ни прекъсна.
- Има ли някой тука, който разбира от цилиндри на Harley, или ви се яде бой?
Изправих се и погледнах към фигурата, закрила вратата на гаража. Джейсън също стана, но и двамата бяхме като кибритени клечки пред новодошлия. Джейсън беше с нормален размер за мъж, 1,86, и все пак ако мъжът срещу нас застанеше до него, щеше да го скрие в сянката си. Разпознах го веднага, рокерът от бара. Огромен, облечен в кожи, с гъста, рижава брада и слънчеви очила. Имаше по един ред халки и на двете уши, кожени протектори на ръцете, множество стоманени пръстени с черепи и гривни, кубинки, тениска на Motorhead и кожен елек с логото на Hell’s Angels.
- Аз... аз разбирам от коли – измънках и излязох напред. – Н-не съм сигурна, че...
- Супер – рече той, и гласът му изгърмя в празното помещение, работниците, който монтираха спойлер на една състезателна Honda трепнаха при видът му. – Гери, докарай чудовището.
Гери беше друг, не по- малко свиреп на вид метъляга с татуси на черепи по целите ръце. Заприлича ми на Zakk Wylde, представих си го да държи китара.
- Работи – нареди ми Раян.
Раян беше огромният рокер, който никога не се подписваше под името си. Беше заклет фен на Motorhead и под сметките винаги беше записван като Killmister*. Изумително колко неща можеше да се научат от бармана на заведението, който уж нищо не чуваше докато работеше. Стига да проявиш желание би ти разказал историята на всеки един от мотористите в града.
- Какво да правя – коленичих до мотоциклета и хванах главата си с ръце. – Не разбирам от мотори, цял живот съм карала коли. Не знам дори къде стоят чарковете на това нещо.
Джейсън поклати глава и застана над мен.
- Не мисля, че имаме избор. Или мотора, или ние.
- Аз поназнайвам малко – Майк се приближи, захапа слънчевите си очила и разроши и без това рошавата си катранена коса. – Това тук ти е резервоара. Под него стои моторът, цилиндрите са ето тук – сочеше той, и аз си помислих, че ми трябваше бележник, за да записвам. – Не е много по- различно отколкото с колите. Дай ми отверка.
- Искаш да го разглобиш – не повярвах. – Ако сбъркаме нещо планината от мускули ще ни направи на донори.
- За да разберем какво му е, трябва първо да го отворим – смигна ми той, и се зае да отстранява част по част, на мен започна да не ми достига въздуха.
След няколко часа вече се беше стъмнило, но той продължаваше да рови из мотора, а около него бяха пръснати размонтирани чаркове. Аз следях внимателно и запаметявах.
- Главата е – посочи Майк. – Компресията е слаба, от това е.
Скочи и изчезна в дъното, и помислих, че ме е оставил на съдбата ми, но той се върна с един куп инструменти и клекна обратно до мен.
- Дръж това – той ми тикна един ключ в ръцете, и отвинти нещо, което нямах представа как се наричаше и за какво служеше. Изобщо не бяха като при колите. – Джейсън, звъни на склада, до утре да докарат нова глава.
- Сигурен ли си? – попитах, гледайки как развърта част след част и ги нарежда по земята.
- Довери ми се – смигна ми той.
Това с мотора ме държа будна цяла нощ, представяйки си какво би станало, ако сме сбъркали за главата.Почувствах се и като аматьор. Вярно беше, че разбирах от коли, не от мотоциклети, но това не ме извиняваше. Още утре щях да купя някакъв на старо и да разуча какво имаше из него.
На другият ден към обяд главата пристигна, поставихме я с известни усилия, но накрая пасна и Майк сглоби частите по обратния ред. Беше към три и половина, когато Killmister цъфна в гаража, още не бяхме сглобили всичко.
- Как върви с бебчето ми? – гръмна гласът му.
- Главата – рече Майк. – Подменихме я, сега трябва да заработи.
Отне ни още половин час да върнем всичко по местата, през който на мен ми тъкаше, но се опитвах да не го показвам. Щом Майк остави инструментите рокерът хвана тежкият над 300 кг мотоциклет и го вдигна като перце, чух как запалва и обикаля дворът, за да провери свършената работа.
- Какво мислиш, дали... – подхванах, но тогава той се върна, тръгна към мен, и преди другите да успеят да реагират ме вдигна и усетих как костите ми пукат в прегръдката му, както по- късно установих.
Пусна ме на земята, а аз залитнах.
- От три години не ще да пали като хората, мислех, че трябва да продавам дъртия звяр... Благодаря ви!
Видях блясък от сълзи в светлите му очи под рунтавите рижави вежди, все още стоях като на тръни.
- Колко ви дължа? – попита, и започна да вади какви ли не неща от джобовете си, патрончета с уиски, ножове, бележки, монети...
- Само за смяната на главата, монтажът е от нас – ухили се Майк.
- Мерси! – той трясна с юмрук по работната маса и я огъна, оставяйки парите, грабна моторът и изфуча по улицата.
- Май... получих инфаркт – Майк разтриваше гърдите си там, където беше сърцето му, аз едва сега си позволих да си поема въздух, и усетих болка в ребрата от прегръдката на гиганта.
- Крайно време е да сложиш охрана – само каза Джейсън, и видях как и той си отдъхна с облекчение.
Като се замислих по- късно вечерта, опразвайки поредната халба, Раян, или Killmister не беше чак такова чудовище. Приличаше на огромен добродушен звяр. Мечок, или от онези кучета, които бяха по- големи от стопаните си. Нападаше само ако бъде нападнат. Зарадвах се истински, че успяхме да поправим моторът му. Е, Майк успя, аз само гледах отстрани и си водех бележки, но и това беше някакво начало, нали?