Ако някога се срещнем по пътя,
потънал в прах и лъжи,
ще ме погледнеш ли в очите
и ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Дали ще ме целунеш жадно
Под огромното синьо небе,
ще ме прегърнеш ли страстно,
както преди до бурното море?
Дали пламъкът ще се запали,
или всичко пепел е сега?
Ще помниш ли още лика ми,
който сънуваше в нощта?
Дали ще ми стиснеш ръката,
която нежно галеше преди,
или ще се обърнеш безпощадно,
и ще продължиш по пътя си ти?
Между нас гореше любов голяма,
но съдбата пътищата наши раздели,
сега сме без души и двама,
търсим път да ни сближи.
Поне приятелство да има,
Любов - не знаем за това,
и когато някога се срещнем
да кажеш ”Здравей, нима не ме позна?”