Моят дом е моята пътека -
светилник на очите ми бездънни.
Там умората превръща се в утеха,
а страхът изгубва своите сенки тъмни.
\"У дома\" е само мястото, в което
спокойно ври кръвта по моите жили.
В миг сякаш се отваря и небето
щом в прага ми зеници взор са впили.
Знам, вратата е отворена за мене
в моя пристан пак да се завърна.
Щастие вибрира, сякаш стене
и искам всички с плам и сълзи да прегърна.
Моят дом е моята постеля,
с топлина и обич вярно ме обгръща,
но знам, когато с него се разделям,
колко силно после искам да се връщам.