Тази есен съм безумен.
Безумен ме обичай.
Тази есен те сбъдвам.
С любов те наричам,
рисувам те с любов.
Намираш ме дори когато
в стих се скрия,
и в сълза ме намираш.
И в топлия есенен дъжд.
Защото сърцето си съм ти дал.
Помниш, че съм безумен , нали?!
Защото безумно те обичам.
Докосваш ме-онемявам
зашеметен от обичане.
И пия живот, любов пия.
Тази есен съм пиян, от любов...
© Ванко Николов (Starkmaster® vn)