Опитах се да видя във кристалното кълбо
какво ме чака в бъдещето цветно,
но някак си отвори ми се третото око
и не отвън, а вътре в мен просветна.
Не беше ни картина, нито звук във утринта,
а чувство - мимолетно и красиво,
във него свойта истинска, изстрадана мечта
аз преживях неистово и живо.
В мечтата си се виждах преуспяла и добра,
богата, и усмихната, и млада,
и колкото по-имах, по-раздавах на света,
и в даването своята награда
видях, защото зная, че е истински богат
човек, когато искрено споделя.
И в края, щом отиваш си от този пъстър свят,
ще си изпълнил Божията Повеля.
13.09.2013 г. ЕЛИА
София