Аз пия въздуха на малки, малки глътки,
живот ли бе или пък демоничен стрес,
не помня даже колко, колко пъти
замръквах в дебрите на тъмен лес,
където мракът идва с непорочните молитви,
дърветата войници са на своя пост,
където всеки храст расте, за да изпитва
страха и волята на всеки гост,
тук няма пътища, а неутъпкани пътеки,
тук всеки крясък всява смут и страх,
не в мрака се изгубваме, но нека
ме водят пътища, които не избрах,
а пътищата утре са безкрайно много,
все някой в сенките се крие днес,
не искам да ме мислите като за огън,
без лудост гол е всеки интерес...
Отдавна не говоря само с думи,
но нека изборът да е ужасно мой,
нали съм като всички, всички други,
спасили се след бурния порой.