Всички изгреви
с възторг разцъфтели,
превръщам в залези
и все пътувам,
невидимо пътувам
в нощта многолика.
Забързано времето
все напред ме вика
с дълбоко в сърцето
притаена самота.
Пътувам в сън,
нежен сън жадуван,
загледана в трупа
на някой спомен.
Но с дъх молитвен
отдалечава се любовта
и с мен се сбогува.
Денят, останал без слова,
дълго след мен
по навик ще осъмва...
aza_9