Уморено, лятото си отива и приижда, приижда есен.
От триумфа си тя се опива, запяла цветната си песен.
Изпълва душите и сърцата със сиви мъгли, ветрове,
разпръсва птиците, листата, неспирно зимата зове.
Напред- опадалата шума, покриваща с болка сърцата,
назад- любовта ни безумна, счупено огледало на Съдбата...
Уморено, лятото си отива и идва житейската есен,
но да я изживеем си струва, да я посрещнем със песен.
aza_9