Не се сърди,
аз няма да те съдя,
нас двамата
дано ни съди Бог.
Но как от себе си
да те пропъдя?
Че бумеранг си ти,
оставам в шок
от многото появи
и раздели,
и кораб - майка
като че съм аз.
При мене идваш
с мигли натежали
и си отиваш
с разтреперен глас.
Обичаш ме,
не ме обичаш, стига.
Прожекторите
тъжни са сега.
И много детелини
ме настигат,
но всичките, уви,
са с три листа.