1.Ловеч - град на моите деди,

роден град на моите деца,

днес съм тук - поклон до земи,

мой роден град, космичен град…

2. Дето „Баш бунар” със сенки ме прегръща,

дето люлякът ухае в мойта къща,

де „Вароша” от зеленина наднича

и крепостта „Хисар” с история привлича.

Пр. Вървя по улиците свидни на града

и как ухае на България!

Да се завърна бе моята мечта

в Ловеч – на детството града.

А нежната ръка на мама

сред люляци уханни се белее

и Левски каменен, но достолепен

пее със звездите мойта песен.

3. Тук мост покрит над Осъма лежи

и греят там над него сто звезди

от майсторска ръка бе сътворен

Алтън Ловеч да напомня в бъден ден.

Пр. И тропат византийските копита.

Спомените мрачни отлитат.

Ятагани секли бъднините,

но ни има… Българи сме ние!

И днес звъни камбанен звън.

Тържествено към Бога той отлита…

Дай ръка, приятелю, здравей!

В Ловеч съм – моя град рожден…