Някъде, сред големи звезди
над керемидите порозовели
седях върху златни греди
с крака от тичането отмалели
И всичко бе някак космическо
до последната капка вода
небето бе синьо, лирическо
и валеше, валеше дъжда
И сякаш животът на лента
премина през моите очи
и спусна се бялата тента
остана само слухът да бучи...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me