Някъде, сред големи звезди
над керемидите порозовели
седях върху златни греди
с крака от тичането отмалели

И всичко бе някак космическо
до последната капка вода
небето бе синьо, лирическо
и валеше, валеше дъжда

И сякаш животът на лента
премина през моите очи
и спусна се бялата тента
остана само слухът да бучи...