- Човече, как успя да стопиш буталата и така зверски да надереш блока? – Майк ровеше изпод капака и ругаеше под нос. – Само за едно каране!
- Опитвах се да изпреваря...
- Кого? – прекъсна ме той. – Свелината? Това е Dodge Challenger, за бога, а не някой японски таралясник, не може да се отнасяш така с него!
Премълчах си каквото мислех, и му подадох ключ да развърти клапаните, замириса на изгоряло.
- Пълен ненормалник – поклати глава той и потупа колата. – Съжалявам, миличка, не е дорасъл за нещо от подобен клас.
- Я си затваряй устата, все едно ти не блъсна твоята, карайки пил. Аз поне бях на пистата.
- Захващай се за работа, ако искаш да се върнеш там – посочи ме Майкъл и излезе от гаража.
- Тъпанар – измърморих, и започнах да разглобявам част по част.
Можеше и да има нещо вярно в думите му, от известно време се бях отпуснал, не влагах цялото си внимание в пилотирането, както преди правех.
- На, дръж – той е върна и тикна студена бира в ръцете ми. Взех я и се изправих. – Ще кажеш ли какво те мъчи?
- На разпит ли съм? – погледнах го и отворих бирата.
- Виждам, че нещо става, пич, това е.
- Добре съм, мамо, изядох си закуската и си изпих витамините.
- Задник – измърмори Майк.
- Чеп - отвърнах.
- Тъпанар.
- Кретен.
Той се разсмя и вдигна за наздраве.
- Ако мислиш за победа трябва да се стегнеш, мен.
- За това съм дошъл – мислех, че беше повече от очевидно.
- Или за да се отдалечиш от предишните писти и от Улф...
- Не ми говори за тоя – избухнах. – Той умря, няма нужда да говорим за него и след като ме делят почти хиляда километра и два метра от него.
- Мисля, че има – настоя Майк, и ми идваше да го ударя. Наумеше ли си, че имах проблем се забиваше като трън и не се махаше, преди да чуе каквото иска. Мислеше си, че ми помага.
- Какво искаш да ти кажа за Улф? – избухнах. – Той умря, радвам се, да.
Усетих как бе прозвучало, колко коравосърдечно и направо студенокръвно.
- Напълно в реда на нещата е – изведнъж превключи на майчинска вълна Майк. – Опита се да те убие, както и Алисън, както и мен.
Замахнах и уцелих наредените по работната маса флакони с боя с капачката от бирата. Единият се катурна и падна, дотъркаля се до крака ми, изритах го ядно.
- За това ли е всичко? – попита Майк. – Заради нея?
- От къде да знам, че маймуните му няма да ни последват тук? – казах си най- накрая каквото ми тежеше. – От къде да знам, че няма да я нападнат докато работи в гаража, или докато съм на пистата? Кога са премахвали някой от тях, и не е следвало отмъщение?
- Това е Ню Йорк – напомни Майк. – Полицията тук си върши работата.
- Полицията върши работата на тия, които си плащат – казах.
- Човече, ако някой от негроидите се появи само трябва да свирнеш, Kilmister ще дотича през пътя и ще им потроши кокалите.
- Освен ако не е припаднал от пиене – рекох.
- Алисън е голямо момиче, Джейсън, как мислиш е оцелявала до сега? Влезеш ли в този бизнес залагаш главата си, винаги има опасност. Ако беше лесно нямаше да е забавно.
- Много е забавно, да – рекох иронично.
Той се почеса по главата и потупа Доджа, на който се бяхме облегнали.
- Мисля, че трябва да се захванем да стегнем момичето, не можеш да я оставиш в това състояние.
- Нямам и намерение – ухилих се заговорнически и оставих бирата на страна, взимайки инструментите.