uFeel.me
Ню Йорк Шампионат 6
Автор: Aries,  16 септември 2013 г. в 00:19 ч.
прочити: 258
Разхождах се пътя, радвайки се на все още топлото време. Опитвах се да подредя приоритетите си, и в същото време да не мисля за нещата, които се бяха случили, когато нещо профуча покрай мен. Отскочих на тротоара , втора кола прелетя, следвана от трета.
- Хлапетии – поклатих глава и се качих на тротоара по- далеч от платното.

- Здравей, маце, как си?
Колите се бяха върнали и от червеният Cadillac CTSV се подаде млад мъж, захапал цигара и надул някакво рап парче.

- Хубава кола – рекох.

- Хубав задник.

Подсмихнах се. Мухльо, помислих си.

- Ще се качиш ли за едно кръгче?

От останалите три автомобила, също състезателни и тунинговани се чуха подвирквания.

- Съжалявам, хубавецо, не се возя в чужди коли.

- Да направим една гонка с твоята, тогава? – подвокна някой от синьото Volvo. Видях, че имаше изрисувани пламъци по калниците, аматьорски стикер.

- Кажи време и място – отвърнах. Чуха се възгласи, сякаш изказването ми беше прекалено самонадеяно.

- Разбираш от коли? – попита ме пак първия. – Какво ще кажеш за това бебче?

Надигна шапката си и намести златният си синджир за да ме впечатли.

- Четири цилиндъра, турбо четиритактов двигател V6 с вътрешно горене, така като слушам си го пренатоварил, трябва да му смениш задните цилиндри.

Отново се чу подсвиркване, но този път одобрително.
- Имаш ли кола, скъпа? – попита той, и настъпи педала за газта, моторът му изръмжа.

- Имам, да – отвърнах. – Никой, който не ме е победил на пистата не ми вика „скъпа”.

Отново подсвирквания и провиквания.

- Добре – той облегна ръка на прозореца, и златните му пръстени лъснаха. Явно и с това се опитваше да ме впечатли. – Тази вечер, седем, зад старата поща. Пътят е затворен, няма да ни правят проблеми.

- Седем – рекох, и продължих към гаража.

- Тя няма да дойде, човече – чух как един от компанията му каза. – Да й беше взел телефона.

- Джоуи, поеми гаража, имам да свърша нещо – казах, когато се прибрах. Взех ключовете за последната врата и я вдигнах с дистанционното.

- Защо си мисля, че това нещо ще е опасно? – той си избърса ръцете в парцала и ме погледна с подозрение.

- Много си прав – смихнах му.

Беше шест и половина, когато се появих на уреченото място. Очевидно тук се организираха гонки, защото теренът беше разчистен предварително. Имаше права, дълга поне половин километър, както и по- къси отсечки между старите сгради. Поне двайсетина коли вече чакаха, всичките стегнати и в готовност за гонките.

Когато колата ми премина между чакащите се чуха подсвирвания, мнозина се приближиха да я огледат. Спрях пред мъжът с шапката и Cadillac-а и свалих прозореца.

- Ще се състезаваме ли?
Изражението на лицето му ми хареса.

- От къде взе това чудовище? Открадна ли го?

Той обиколи Куршума и ми стана приятно да гледам тъповатото му изражение.

- Или е на гаджето ти? На гаджето ти е, нали? Той знае ли, че си го взела?

- Не – отвърнах, и се ухилих.

Куршума беше 1968 Ford Torino, чисто черен и с двигател над капака. Предницата му беше изрисувана в сини змиевидни графики, подобни на пламъци.

- Тая ще потроши колата, по- добре се откажи – провикна се някой от насъбралите се.

- Не е мой проблем. Аз съм Рой – добави и протегна ръка. – Ще залагаме ли?

- Ти ще залагаш – отвърнах.

- Добре! – провикна се дребен бял мъж, но толкова много копиращ стилът на рапърите, че трудно би го различил сред черните. – Правим за време по правата, после вдясно от пощата и по алеите. И обратно тук. Който спечели взима хиляда и петстотин.

- Нека са две хиляди – пресегнах се и дадох моят дял, отново дюдюкане и обсъждане.

Рой се нареди до мен, като не спираше да ми намига и прави знаци, на които не отвръщах.

- Тая е ледена, искам я – рече на приятелчето си, което държеше залаганията.

- Спечели, и ще ти падне в краката.

Обърнах се на другата страна за да не ме видят, че се смея.

Падаше здрач, имаше няколко улични лампи и никакво друго осветление, освен фаровете на автомобилите, наредени от двете страни на пътя. Прозорците на старите сгради зловещо тъмнееха по
окъртените им фасади.

Пред мен и фукльото имаше още една двойка коли, сива Toyota и нещо, което беше толкова премодифицирано, че не успях да позная що за марка бе.

- Готови – излезе едно от момичетата им между двете коли и вдигна ръка, пре което свръх късата й блузка се изпъна и всичко й се видя. – Старт!

Първите освободиха пътя, оставих време и на Рой да напредне, и настъпих газта, Куршума излетя напред и за по- малко от осем секунди ускори до 190. Видях как се опитват да ме настигнат, свих вдясно от старата поща и се замотах из неосветените алеи. Отдавна не бях карала така и това ми върна адреналина.

- Не бързай толкова, скъпа – мъжът в сивата Toyota ме застигна и се опита да се набута между мен и струпаните кашони по стените на сградите, но аз кривнах и го изпреварих.

Ляв завой, после десен, видях как тримата се опитват да ме догонят и реших да го направя по- забавно. Набих спирачки и колата се завъртя, оставяйки дъговиден спирачен път, чух как дисковете задраха и произведоха искри, трябваше да ги подменям след това изпълнение. В момента обаче не ми пукаше за това.

- Къде отива тя? – подаде се през прозореца Рой.

- Какво ти пука, след нея!

Излязох отново на главната и тримата ме последваха като магнит. В този момент се чу свиреп рев и от края на пътя се появи Джейсън с Challengera. Видях в огледалото как трите коли се разделиха за да му направят път, той настъпи газта и се изравни с мен. Пресякохме финала, от където бях тръгнала и слязох от колата.

- Егати! – изкоментира едно от хлапетата. Сигурно нямаше двайсет, приближи се и огледа колата му с отворена уста.

- Плащай – рекох и протегнах ръка към псевдо рапърчето, което гледаше към Рой, който слезе и затръшна вратата си.

- Ти не си ли от състезанията – посочи Джейсън и нервно кривна козирката на шапката си на една страна. Той само се засмя и ме хвана за задника.

- Казах ти, че я познавам от някъде – измърмори ниския.

- Плащай, умнико – рекох, и той неохотно пусна осем хилядарки в ръката ми.

- Това не е честно – обади се момиченцето с късата блузка, което беше дало начало на старта. – Вие сте професионални състезатели, ние само загряваме.

- Абсолютно съгласна съм – пуснах Джейсън и се приближих. – Не е честно да предлагате гонки на човек, който не познава терена, да залагате без предварителна уговорка и да играете трима срещу един. Ако не искате да се набутате с повече от тия пари – вдигнах пачката и я показах пред нея – се научете да играете честно. Иначе полицията минава покрай гаража ми редовно, може случайно да се изпусна за вашите малки събирания.

Качих се в колата и изчаках Джейсън да излезе от пресечката, преди да подам газ и да го последвам.

- Забавно беше – каза той, докато гледахме някакъв филм и обръщахме поредните бири. – Трябва по- често да го правим.

- С тия ли – погледнах го. – Не.

Той се засмя и се загледа в екрана.

- Тоя да не те сваляше? – попита изведнъж.

- Рой, ли? – рекох. – Не. Единственото, което може да свали са панталоните му. Винаги съм се питала защо дъното им стига до коленете, вероятно си оставят място в случай, че не успеят да отидат до тоалетната преди състезанието.

Това го накара да се разсмее, и аз се почувствах доволна от изминалият ден. Колите чакаха в гаража, работата вървеше добре, не, че си нямах куп други проблеми, но в момента животът ми вървеше добре. 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me