Разхождах се пътя, радвайки се на все още топлото време. Опитвах се да подредя приоритетите си, и в същото време да не мисля за нещата, които се бяха случили, когато нещо профуча покрай мен. Отскочих на тротоара , втора кола прелетя, следвана от трета.
- Хлапетии – поклатих глава и се качих на тротоара по- далеч от платното.
- Здравей, маце, как си?
Колите се бяха върнали и от червеният Cadillac CTSV се подаде млад мъж, захапал цигара и надул някакво рап парче.
- Хубава кола – рекох.
- Хубав задник.
Подсмихнах се. Мухльо, помислих си.
- Ще се качиш ли за едно кръгче?
От останалите три автомобила, също състезателни и тунинговани се чуха подвирквания.
- Съжалявам, хубавецо, не се возя в чужди коли.
- Да направим една гонка с твоята, тогава? – подвокна някой от синьото Volvo. Видях, че имаше изрисувани пламъци по калниците, аматьорски стикер.
- Кажи време и място – отвърнах. Чуха се възгласи, сякаш изказването ми беше прекалено самонадеяно.
- Разбираш от коли? – попита ме пак първия. – Какво ще кажеш за това бебче?
Надигна шапката си и намести златният си синджир за да ме впечатли.
- Четири цилиндъра, турбо четиритактов двигател V6 с вътрешно горене, така като слушам си го пренатоварил, трябва да му смениш задните цилиндри.
Отново се чу подсвиркване, но този път одобрително.
- Имаш ли кола, скъпа? – попита той, и настъпи педала за газта, моторът му изръмжа.
- Имам, да – отвърнах. – Никой, който не ме е победил на пистата не ми вика „скъпа”.
Отново подсвирквания и провиквания.
- Добре – той облегна ръка на прозореца, и златните му пръстени лъснаха. Явно и с това се опитваше да ме впечатли. – Тази вечер, седем, зад старата поща. Пътят е затворен, няма да ни правят проблеми.
- Седем – рекох, и продължих към гаража.
- Тя няма да дойде, човече – чух как един от компанията му каза. – Да й беше взел телефона.
- Джоуи, поеми гаража, имам да свърша нещо – казах, когато се прибрах. Взех ключовете за последната врата и я вдигнах с дистанционното.
- Защо си мисля, че това нещо ще е опасно? – той си избърса ръцете в парцала и ме погледна с подозрение.
- Много си прав – смихнах му.
Беше шест и половина, когато се появих на уреченото място. Очевидно тук се организираха гонки, защото теренът беше разчистен предварително. Имаше права, дълга поне половин километър, както и по- къси отсечки между старите сгради. Поне двайсетина коли вече чакаха, всичките стегнати и в готовност за гонките.
Когато колата ми премина между чакащите се чуха подсвирвания, мнозина се приближиха да я огледат. Спрях пред мъжът с шапката и Cadillac-а и свалих прозореца.
- Ще се състезаваме ли?
Изражението на лицето му ми хареса.
- От къде взе това чудовище? Открадна ли го?
Той обиколи Куршума и ми стана приятно да гледам тъповатото му изражение.
- Или е на гаджето ти? На гаджето ти е, нали? Той знае ли, че си го взела?
- Не – отвърнах, и се ухилих.
Куршума беше 1968 Ford Torino, чисто черен и с двигател над капака. Предницата му беше изрисувана в сини змиевидни графики, подобни на пламъци.
- Тая ще потроши колата, по- добре се откажи – провикна се някой от насъбралите се.
- Не е мой проблем. Аз съм Рой – добави и протегна ръка. – Ще залагаме ли?
- Ти ще залагаш – отвърнах.
- Добре! – провикна се дребен бял мъж, но толкова много копиращ стилът на рапърите, че трудно би го различил сред черните. – Правим за време по правата, после вдясно от пощата и по алеите. И обратно тук. Който спечели взима хиляда и петстотин.
- Нека са две хиляди – пресегнах се и дадох моят дял, отново дюдюкане и обсъждане.
Рой се нареди до мен, като не спираше да ми намига и прави знаци, на които не отвръщах.
- Тая е ледена, искам я – рече на приятелчето си, което държеше залаганията.
- Спечели, и ще ти падне в краката.
Обърнах се на другата страна за да не ме видят, че се смея.
Падаше здрач, имаше няколко улични лампи и никакво друго осветление, освен фаровете на автомобилите, наредени от двете страни на пътя. Прозорците на старите сгради зловещо тъмнееха по
окъртените им фасади.
Пред мен и фукльото имаше още една двойка коли, сива Toyota и нещо, което беше толкова премодифицирано, че не успях да позная що за марка бе.
- Готови – излезе едно от момичетата им между двете коли и вдигна ръка, пре което свръх късата й блузка се изпъна и всичко й се видя. – Старт!
Първите освободиха пътя, оставих време и на Рой да напредне, и настъпих газта, Куршума излетя напред и за по- малко от осем секунди ускори до 190. Видях как се опитват да ме настигнат, свих вдясно от старата поща и се замотах из неосветените алеи. Отдавна не бях карала така и това ми върна адреналина.
- Не бързай толкова, скъпа – мъжът в сивата Toyota ме застигна и се опита да се набута между мен и струпаните кашони по стените на сградите, но аз кривнах и го изпреварих.
Ляв завой, после десен, видях как тримата се опитват да ме догонят и реших да го направя по- забавно. Набих спирачки и колата се завъртя, оставяйки дъговиден спирачен път, чух как дисковете задраха и произведоха искри, трябваше да ги подменям след това изпълнение. В момента обаче не ми пукаше за това.
- Къде отива тя? – подаде се през прозореца Рой.
- Какво ти пука, след нея!
Излязох отново на главната и тримата ме последваха като магнит. В този момент се чу свиреп рев и от края на пътя се появи Джейсън с Challengera. Видях в огледалото как трите коли се разделиха за да му направят път, той настъпи газта и се изравни с мен. Пресякохме финала, от където бях тръгнала и слязох от колата.
- Егати! – изкоментира едно от хлапетата. Сигурно нямаше двайсет, приближи се и огледа колата му с отворена уста.
- Плащай – рекох и протегнах ръка към псевдо рапърчето, което гледаше към Рой, който слезе и затръшна вратата си.
- Ти не си ли от състезанията – посочи Джейсън и нервно кривна козирката на шапката си на една страна. Той само се засмя и ме хвана за задника.
- Казах ти, че я познавам от някъде – измърмори ниския.
- Плащай, умнико – рекох, и той неохотно пусна осем хилядарки в ръката ми.
- Това не е честно – обади се момиченцето с късата блузка, което беше дало начало на старта. – Вие сте професионални състезатели, ние само загряваме.
- Абсолютно съгласна съм – пуснах Джейсън и се приближих. – Не е честно да предлагате гонки на човек, който не познава терена, да залагате без предварителна уговорка и да играете трима срещу един. Ако не искате да се набутате с повече от тия пари – вдигнах пачката и я показах пред нея – се научете да играете честно. Иначе полицията минава покрай гаража ми редовно, може случайно да се изпусна за вашите малки събирания.
Качих се в колата и изчаках Джейсън да излезе от пресечката, преди да подам газ и да го последвам.
- Забавно беше – каза той, докато гледахме някакъв филм и обръщахме поредните бири. – Трябва по- често да го правим.
- С тия ли – погледнах го. – Не.
Той се засмя и се загледа в екрана.
- Тоя да не те сваляше? – попита изведнъж.
- Рой, ли? – рекох. – Не. Единственото, което може да свали са панталоните му. Винаги съм се питала защо дъното им стига до коленете, вероятно си оставят място в случай, че не успеят да отидат до тоалетната преди състезанието.
Това го накара да се разсмее, и аз се почувствах доволна от изминалият ден. Колите чакаха в гаража, работата вървеше добре, не, че си нямах куп други проблеми, но в момента животът ми вървеше добре.