Не мога да те нарисувам, Есен -

за мене си най-трудният сезон.

И как ли се рисува птича песен,

поела път под тъжен небосклон

И как ли се рисуват дървесата,

които всеки миг променят цвят;

и как ли да усетя през мъглата

вълшебството на твоя странен свят?

Вървя през теб, събирам те в очите

и става пъстроцветен моят ден.

Заплиташ златни нишки из косите ми

и лист отронен пада върху мен.

Това ще нарисувам - лист отронен -

как тихичко поляга на пръстта.

Погледна ли го, все да ми напомня,

че нищо не е вечно на света.