От болните амбиции големи;
от този шеметен необуздан стремеж;
нещата ни стоят недоградени
и мигат, като светлинка, от малка свещ…
Безперспективите на друго време,
сега болят в душите ни, като артрит…
Отровата погълната не дреме,
и механизъма е почти –навит…
Сега аз виждам, същността нелепа,
Във огледалото на всеки свой другар…
Че вярата ми сляпа не укрепва.
Дими, почти угасналата жар!..
О, Самотата е дълбоко в мене!
О, тържествува тя над дружба и любов…
Дорде в живота си се разбереме,
над стария –не се градеше нов!
Не е туй моята последна песен!
Аз знам Живота ни не властва над Смъртта!...
Приемам го, от туй не съм потресен!...
Но тегля под хесапа си – черта!...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me