ФИЛОСОФИЯ ІІІ

От болните амбиции големи;

от този шеметен необуздан стремеж;

нещата ни стоят недоградени

и мигат, като светлинка, от малка свещ…

Безперспективите на друго време,

сега болят  в душите  ни,  като артрит…

Отровата погълната  не дреме,

и механизъма  е почти –навит…

Сега аз виждам, същността нелепа,

Във огледалото на   всеки свой другар…

Че  вярата ми сляпа не укрепва.

Дими, почти  угасналата  жар!..

О, Самотата е  дълбоко в мене!

О, тържествува тя  над дружба и любов…

Дорде в живота си се разбереме,

над стария –не  се градеше нов!

Не е туй моята  последна песен!

Аз знам  Живота ни не властва над Смъртта!...

Приемам го, от туй не съм потресен!...

Но тегля под хесапа си – черта!...