Защо ли пиша само за Любов? 
Защото за болка не искам да пиша.
От болка разнищи ме този живот.
Болка си имам. Любов не достига!

Любов не намерих в трудните пътища, 
Душата смали се в студени легла.
Самотна вървях по калните друмища,
стиснала в зъби разпиляна Душа.

Раздавах всичко, с надежда за обич,
каквото имах - го раздавах докрай.
И трупах горчилка, неискани спомени,
съдбата - без милост с мен си играй.

Навярно е трябвало туй да премина,
та всички дължимо докрай да платя.
Боляща, сама своя път да измина,
скована от студ - без грам топлина.

Затова ще пиша само за Любов,
през времето, което ми остава.
Да занемее съдбата пред моя зов,
Любов да ми дари - като награда! 

val - Валентина Цвяткова