Защо ли пиша само за Любов?
Защото за болка не искам да пиша.
От болка разнищи ме този живот.
Болка си имам. Любов не достига!
Любов не намерих в трудните пътища,
Душата смали се в студени легла.
Самотна вървях по калните друмища,
стиснала в зъби разпиляна Душа.
Раздавах всичко, с надежда за обич,
каквото имах - го раздавах докрай.
И трупах горчилка, неискани спомени,
съдбата - без милост с мен си играй.
Навярно е трябвало туй да премина,
та всички дължимо докрай да платя.
Боляща, сама своя път да измина,
скована от студ - без грам топлина.
Затова ще пиша само за Любов,
през времето, което ми остава.
Да занемее съдбата пред моя зов,
Любов да ми дари - като награда!
val - Валентина Цвяткова