Невиждано много светли души угасват в мрак,

но мен не ме е страх от двубоя срещу тях.

Не смятам да се спъвам, защото подложен ми е бил крак.

От простотия обзема ме гняв.

Момче проси, за да не умре от глад,

събрало пари накрая на деня да си купи само хляб.

Даже и да плача, не съм слаб,

Даже и стар да бях, пак щях да се чувствам млад.

И целия дори да съм скъсан, аз пак ще съм богат.

И очила да бях носил, пак нямаше да съм сляп!

Наведен дори пак съм от тебе по прав.

И мек да ти се виждам, знай, като камък съм корав.

Сърцето ми дори да спре, аз пак ще съм жив и здрав!

Докато не ме хвърлят накрая от скала под вид на прах.