Невиждано много светли души угасват в мрак,
но мен не ме е страх от двубоя срещу тях.
Не смятам да се спъвам, защото подложен ми е бил крак.
От простотия обзема ме гняв.
Момче проси, за да не умре от глад,
събрало пари накрая на деня да си купи само хляб.
Даже и да плача, не съм слаб,
Даже и стар да бях, пак щях да се чувствам млад.
И целия дори да съм скъсан, аз пак ще съм богат.
И очила да бях носил, пак нямаше да съм сляп!
Наведен дори пак съм от тебе по прав.
И мек да ти се виждам, знай, като камък съм корав.
Сърцето ми дори да спре, аз пак ще съм жив и здрав!
Докато не ме хвърлят накрая от скала под вид на прах.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me