Тя протяга двете си ръце
към небето - да изпрати птици.
А зад нея мъртви градове.
Няма кой да палне и свещица.
А зад нея празни планини
без дървета, храсти и тревички.
Жълта прах по голи висини.
В охрата на вятъра са всички
хора... и животни... и цветя...
Жълти лъкатушат си реките.
И единствено нежълта тя
стъпките си прашни вплита
с лъч от златозарното небе...
и очаква да пристигнат птици...
и протяга двете си ръце...
и жълтеят се над нея... жици.