На утрото във сините простори
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!

Изникна струя с водни отговори.
В очите му отрази се едно сърце.
Подскочи то, когато небето проговори.
И мигът видя щастливото му личице!

Изгубени във времето животи
тръгнаха да разказват истини.
И за всички святи древни извори,
където няма вече пристани.

За призрачната яхта то се помоли,
която морето тогава му отне.
И ден и нощ я чака с много тревоги,
а тя плаваше в отстрещното море.

С платна издигнати погледите улови.
Изяшно блесна в синьото поле.
Вълните заръкопляскаха за тези неволи
и в морето пръснаха своето сърце!