Спокоен изгрява денят ми -
от бледа, безцветна зора.
А после след мене се мъкне-
 с една отлежала тъга.

И вятърът, стар и безплоден,
заспива във мойте коси.
И без да изглежда виновен,
пожарите в мене гаси.