С черна орисия

няма прокопсия.

По волята на съдбата

роди се в нищетата.

В мизерия израстна.

Беше и на война.

Живя в беда,

без свобода.

Младост не позна.

Без работа остана.

В мизерия изпадна,

тежка  непосилна

с мъка усилна

на сърце да тежи

в душата му да лежи.

За радост копнее.

За щастие мечтае.

В нов „демократизъм,

пост комунизъм

безработен живее

и не знае

с черна орисия,

без прокопсия

в мизерия непреодолима,

с добро незаменима

как ще оцелее,

как ще живее

в студена зима

за него да има

работа, храна

и дом с топлина.

1995г.