Жадувам те
вдишала съня ти,
очаквам те
да разпериш крила,
да разпалваш
огъня в кръвта ми,
да те творя...
Да съм мечтата,
която ти лелееш,
да вярвам, че съм
святата ти истина,
че съм искрата,
огънят ти да живееш...
Но така ли е наистина?
В този свят
без копнеж и любов,
в този свят
забравил за нежност,
всеки надава
зов за любов,
а открива... метежност.
aza_9