Този мой свят, единствен,
настръхнал от обичане.
В него пресичат се пътища.
Разстояния гонят се в етюд.
В сгушения миг на спрялото време
свети нежност. И боли.
От усещания. От обичане боли.
И притихва безвремие в любов.
В него се крия. Като стих.
Прошепни ме, онемяла сълза.
Събрала светещата нежност
на ръба на тишината.
Давам ти я. С обич в дланите.
© Ванко Николов (Starkmaster®vn)